Важно е да знаем,
Доброволното кръводаряване у нас е твърде малко
Кръвните групи
Кръводарителят печели,
Резус факторът
Търговия с кръв
Данните са от Центъра по трансфузионна хематология.
23 май е Световният ден на кръводарителя. Даряването на кръв има реална и морална стойност, то спасява живот.
Всеки втори човек се сблъсква с нуждата от кръв за себе си или за свой близък поне веднъж в живота си. Не бива да се сещаме за това чак когато нуждата ни притиска.
По кръвните групи с голяма вероятност може да се определи наследствеността и генетическата връзка между хората.
са открити в началото на 20 век от Карл Ландщайнер. Откритието е оценено толкова високо, че той получава за него Нобелова награда.
Всеки ден поради катастрофи, операции, раждания и множество заболявания повече от 500 души в България имат животоспасяваща нужда от кръв и кръвни продукти, които се набавят чрез кръводаряване. Редовното доброволно и безвъзмездно кръводаряване е в основата на осигуряването на необходимите количества безопасна кръв.
Доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига желаните проценти, заложени от Световната здравна организация. До 2020 г. СЗО е поставила задача пред всички здравни системи в света доброволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв. Затова е важно хората да разберат, че проблемът с недостига на кръв и липсата на достатъчно доброволни кръводарители засяга всички.
Има хора, които са готови да дарят кръв срещу заплащане. Или това е така нареченият „черен пазар”. Почти всеки, на когото се е налагало да посети кръводарителния център по една или друга причина, се е сблъсквал с такива типове, които изглеждат не особено чистоплътни и задават дежурния въпрос „Имате ли нужда от кръв”. Ако имате, се започва пазарлък за цената. Тя варира според това в кой град е кръводарителния център – в голям град или в по-малък, дали човекът има нужда от конкретна кръвна група – тогава цената е по-висока, дали „клиентът” изглежда платежоспособен и т.н. Такъв пазар ще има, докато има хора, които са готови да платят на някого, за да даде кръв вместо тях.
Нуждаещите се от кръвопреливане могат да са хора, които се подлагат на по-малка и лека или на по-голяма и тежка операция. Има и болести, при които периодичното кръвопреливане е единственият начин човек да се поддържа жив и в сравнително добра кондиция.
Преливането на кръв от една кръвна група, на човек с друга кръвна група е много рисково и липсата на съвместимост между тях води до тежки кризи, често завършващи със смърт. Затова има разработена строга схема, която пунктуално описва коя кръвна група на кои други може да е донор и от кои може да получава кръв.
С всяка единица кръв, която се взема, се вземат и две придружаващи – „сателитни” проби. От едната сателитна проба се изследва отново кръвната група на пациента и Rh фактора. От втората се правят изследванията на така наречените „трансмисивни инфекции”: Хепатит В, Хепатит С, HIV и сифилис.
дарявайки кръв, той активира собственото си кръвопроизводство и обновяването на специализираните кръвни. 24 часа дареното количество кръв се възстановява. След 3-4 седмици дори качественият състав на кръвта е напълно възобновен. Това укрепва здравето и имунната система.
разделя всяка от основните четири групи на две – положителни А, В, АВ и 0 и отрицателни А, В, АВ и 0. Те са от особено значение при износването и раждане на дете, с различен Rh от този на майката. Ако това се пропусне от лекарите, последиците може да непоправими. АВ е универсалният рециоиент; О отрицателна е универсалният донор на червени кръвни клетки.
че между две кръводарявания трябва да са минали поне два месеца. Стандартното кръводаряване е от 410 до 490 мл. Обикновено при едно кръводаряване се вземат средно 450 мл. кръв. Кандидатът за кръводарител трябва да е здрав, на възраст от 18 до 65 години и да не приема в момента медикаменти. Жените трябва да не са в менструален цикъл. Също и да не са бременни или кърмачки.
)