За силата да дариш живот

Видове трансплантации

Даряването на орган е проява на огромно благородство, защото спасяваш човешки живот. Чрез него частица от човека продължава да живее след самия него.

Кой се нуждае от трансплантация

Къде се извършват трансплантации в България

Листата на чакащите

Трансплантацията е нещо повече от животоспасяваща операция.

Болниците, в които могат да се извършват трансплантации на органи са шест. Те са Университетска болница „Лозенец”, Александровска болница, „Св. Екатерина”, Военномедицинска академия (ВМА) и „Пирогов” – в София, и „Св. Марина” – във Варна. Клетъчни трансплантации се правят в СБАЛОХЗ в София, както и в Национален хематологичен център. По закон разходите за всички дейности, свързани с извършването на трансплантацията и последващото приемане на медикаменти, се поемат от държавата за всеки здравноосигурен български гражданин.

Всяка година броят на хората, които се нуждаят от органна трансплантация се увеличава. Причините за това са застаряващото население, замърсяването на околната среда, нездравословния начин на живот. За съжаление обаче броят на донорите намалява. Така много хора, които имат нужда от орган, за да живеят, не успяват да го дочакат. Една от основните причини за недостатъчното количество органи е в липсата на достатъчно информация в близките на хората, които са изпаднали в мозъчна смърт, за да дадат съгласието си те да станат донори. Според действащия в България Закон за трансплантациите всеки човек би могъл да дари органи след смъртта си, освен ако писмено не откаже тази възможност в здравната си книжка и при личния си лекар. След края на жизнения му път най-близките роднини на починалия трябва писмено да потвърдят съгласие за донорство, ако обективните медицински обстоятелства го позволяват. В много от случаите близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ от донорство.

Донор може да бъде лице в състояние на медицински установена фактическа мозъчна смърт. Това състояние е необратимо – веднъж настъпило, то означава, че пациентът не може да се върне към живота. Разликата между мозъчната смърт и състоянието на кома е, че при комата има наличие на мозъчна дейност и е възможно пациентът да оживее. Мозъчната смърт се установява от комисия от 3-ма лекари. Процедурата, която се следва в България, е идентична с тази във всяка развита държава и отговаря на световните медицински стандарти. За да докажат, че няма пропуски при установяването на смъртта, лекарите са длъжни да попълват подробен протокол, утвърден от Министерството на здравеопазването. Едва след установяването и доказването на мозъчната смърт органите на човек могат да се използват за трансплантация.

За съжаление нуждаещите се от такива операции са много повече от наличните органи или тъкани. Листата на чакащите само в ЕС е 50 000 души. Някои от тях чакат с години шанса си за нов живот, а други не успяват. Всеки ден заради липсата на органи в ЕС умират по 12 души. За да не позволяваме това да продължава, всеки от ас трябва да знае какво означава трансплантацията и донорството.

Леркарите се стремят да информират обществеността и да се борят срещу предразсъдъците, които ни карат да заравяме живот в земята. За да вземете вашето решение, било то "за" или "против", вие първо трябва да знаете, че никой не се буди от мозъчна смърт, защото тя не е кома; че трафикът на органи не е като някой се промъкне в реанимация да събере бъбреците на пациентите. И най-важното, за да вземете вашето решение, вие трябва да знаете че вашето „да” на донорството днес може да бъде разликата между живота и смъртта за 7 души утре. Обикновено това са пациенти, които страдат от бъбречна, сърдечна или чернодробна недостатъчност, които имат нужда от нови роговици, за да виждат и други. За тях единственият шанс за лечение е получаването на нов орган, тъкани или клетки тъй като техните са прекалено увредени. Единствената операция на света, която позволява това да стане възможно е точно трансплантацията.

Нужда от трансплантация имат хора със сериозни здравни проблеми, като бъбречна, чернодробна или сърдена недостатъчност, левкемия, травми и изгаряния. Ако след извършване на съответните медицински прегледи се установи сериозен проблем във функционирането на някой от органите в тялото, лекарите преценяват дали е необходима трансплантация. Нуждата от нея се удостоверява с комплект документи. Комисия в лечебното заведение от двама хирурзи и един терапевт изготвя протокол със заключение, че на болния е необходима трансплантация. Той се подписва от директора на лечебното заведение и се изпраща заедно с цялата медицинска документация и информирано съгласие на пациента в Изпълнителната агенция по трансплантации. Агенцията регистрира пациента в списъка с чакащи за съответния вид орган. На база на регулярна оценка на медицинското му състояние той може да се придвижи напред в списъка според критичността на състоянието му. В България ще започнат да функционират общо 48 донорски центъра на територията на страната – в областните, университетски и военни болнични заведения. Предстои да бъде възстановена мрежата от координатори по трансплантации в тях, така че оперативната организация на дейностите по присаждането да бъде издигната на значително по-високо ниво.

Органната трансплантация може да бъде на сърце, черен дроб, бял дроб, бъбрек, панкреас и черва. Засега в България се присаждат само сърце, черен дроб и бъбреци. При останалите видове трансплантации пациентите трябва да кандидатстват за лечение в чужбина, а МЗ покрива разходите. Въпреки това обаче тези хора пак чакат дълго, тъй като проблемът с липсата на органи е повсеместен.

Трансплантацията е едно от най-големите чудеса на съвременната медицина. Тя представлява сложна операция, при която на един болен човек се присажда ново сърце, бъбрек или дори тъкани и клетки. Това позволява на стотици хора с много тежки заболявания да продължат живота си напред. Трансплантацията е сред най-големите успехи на медицината през 20-ти век и често е единственото ефективно лечение при терминална органна недостатъчност. Но спасяването на човешки живот посредством трансплантация е възможно само ако са налице достатъчно органи за трансплантация. Днес отдаваме заслуженото и се прекланяме пред благородството на тези хора по повод Световния ден на донорството.

Тъканната трансплантация представлява присаждане на тъкани. Тя се използва за операции, при които е нужно имплантирането на кожа, кости, хрущяли и други. Те се използват при възстановяване на пациента при травми, когато човек има сериозни наранявания, загубил е крайник или дори при пластичната хирургия. За разлика от органите при тъканите почти няма дефицит, защото могат да се даряват по-лесно. В България има държавна тъканна банка в Пирогов, която задоволява нуждите на цялата страна. Клетъчната трансплантация представлява присаждане на клетки. Най-често те са хемопоетични стволови клетки. Те се използват при лечение на серизони онкохематологични заболявания.

Тя преобразява живота на пациенти, страдали с години в такава степен, каквато никой здрав не може да си представи. 1000 души в България живеят в очакване да бъдат трансплантирани. Животът им се поддържа от мъчителни процедури. Тялото им се крепи от машини, а духът им - от надеждата, че ще им бъде подарен живот. Двеста от тях ще се предадат догодина. А двеста българи ще имат нещастието да ги заместят в листата с чакащите. Тя е сурово изпитание за човечността у нас: жертвоготовност, състрадание, великодушие. В мига на загубата на любимия човек, неговото семейство държи в ръцете си съдбата на няколко отчаяни болни. Защото всеки трупен донор може да спаси 7 живота и да облекчи страданията на още толкова.