Започват разкопките на крепостта "Лютица"

В началото на юни ще започнат археологическите проучвания на укрепения средновековен град Лютица, съобщават от Националния исторически музей (НИМ).

В последните шест археологически сезона в рамките на крепостта е била проучена сграда в непосредствена близост до нейния вход, разположена на площ от 190 м. кв. Тя е запазила в руините си отпечатъка на близо тривековното си съществуване. Находките представят материалната култура от X-XI век и XIII век, както и предмети от по-ранната експлоатация на хълма от IV - II век пр. Хр. От сектора до момента са събрани над 250 монети и десетки предмети от бронз, желязо и кост.

Друга находка е чучур от дестилационен съд. До момента са събрани пет от тях, но не е открит нито един цялостно запазен, каквито има от Дуросторум (Силистра). Причината за това е, че в последните си дни сградата е била използвана за реконструкция на крепостната стена. Всеки камък с правилна форма е бил използван за ремонта, а останалите са разтрошавани на място за производство на слепващи строителни материали. При това организирано разрушаване, керамичните останки са раздробени, а по-едрите предмети са извадени, посочват от НИМ.

Една от най-впечатляващите находки е бронзова шпора с изображения на драконови глави. Тя е сравнително по-малка от стандартните железни шпори за масова употреба при конниците през средновековието. Гравюрите на дракони са с позлата, а шипът, чието пирамидално сечение също наподобява глава, има оформени ямки за очи, които са запълнени със стъклена паста със син цвят.

През 2017 г. се навършват 15 години от първата археологическа кампания на Лютица. В началото на 2002 г. по инициатива на Националния исторически музей и на проф. Божидар Димитров започна първата експедиция на все още слабо познатия паметник. След двумесечно разчистване и картиране на запазените крепостни стени, екипът, оглавяван от доц. д-р Бони Петрунова, е представил добре запазена крепост с площ от над 26 дка - кули, съоръжения и два християнски храма.

Разкопките ще продължат до юли, като археолозите се надяват да открият нови и още по-добре запазени паметници на средновековната ни култура. Археологическият екип включва специалисти от НИМ, НАИМ-БАН, Археологическия музей на Велико Търново, НБУ и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Селището се намира в Община Ивайловград и през средновековието е било част от отбранителната система на България срещу византийци и латини.