Започват разкопките на крепостта "Лютица"

В началото на месец юни започват археологическите проучвания на укрепения средновековен град Лютица, съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей.

В последните шест археологически сезона в рамките на крепостта беше проучена сграда в непосредствена близост до нейния вход, разположена на площ от 190 м. кв. Тя е запазила в руините си отпечатъка на близо тривековното си съществуване. Находките представят материалната култура от Х–ХI век и XIII век, както и предмети от по-ранната експлоатация на хълма от IV – II век пр. Хр. От сектора до момента са събрани над 250 монети и десетки предмети от бронз, желязо и кост. Една от най-впечатляващите находки е бронзова шпора с изображения на драконови глави. Тя е сравнително по-малка от стандартните железни шпори за масова употреба при конниците през средновековието. Гравюрите на дракони са с позлата, а шипът, чието пирамидално сечение също наподобява глава, има оформени ямки за очи, които са запълнени със стъклена паста със син цвят.

Друга находка, която придоби особена популярност, е чучур от дестилационен съд. До момента са събрани пет от тях, но за съжаление не е открит нито един цялостно запазен, каквито има от Дуросторум (Силистра). Причината за това е, че в последните си дни сградата е била използвана за реконструкция на крепостната стена. Всеки камък с правилна форма е бил използван за ремонта, а останалите са разтрошавани на място за производство на слепващи строителни материали. При това организирано разрушаване, керамичните останки са раздробени, а по- едрите предмети са извадени.

През 2017 г. се навършват 15 години от първата археологическа кампания на Лютица. В началото на 2002 г. по инициатива на Националния исторически музей и на проф. Божидар Димитров започва първата експедиция на все още слабо познатия паметник. След двумесечно разчистване и картиране на запазените крепостни стени, екипът, оглавяван от доц. д-р Бони Петрунова, представя добре запазена крепост с площ от над 26 дка – кули, съоръжения и два християнски храма.

Селището се намира в Община Ивайловград и през средновековието е било част от отбранителната система на България срещу византийци и латини. Разкопките ще продължат до месец юли, като археолозите се надяват да открият нови и още по-добре запазени паметници на средновековната ни култура. Археологическият екип включва специалисти от НИМ, НАИМ–БАН, Археологическия музей (РИМ) на Велико Търново, НБУ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.