Какво е мажоритарен вот и имаме ли нужда от него? Потърсихме мнението на проф. Искра Баева по темата. Припомняме,
ГЕРБ внесе в парламента законопроект за мажоритарен вот в два тура с пълно мнозинство и разделяне на страната на 240 едномандатни района. Преди това Слави Трифонов проведе серия от протести пред Народното събрание, за да напомни на народните преставители за проведения референдум.
Какво представлява мажоритарният вот и имаме ли нужда от него?
Какви са предимствата и недостъците на мажоритарния вот?
Какви примери за мажоритарна избирателна система има по света?
От формална гледна точка, мажориталният вот е гласуване за личности, при които партийната принадлежност остава на заден план, а на преден излизат личните им качества и убеждения. Това обаче е формалната страна, докато на практика това е гласуване, при което предимство имат кандидатите на по-големите и популярни в обществото политически партии, с по-мощни партийни структури, способни да мобиизират по-големи групи от населението в съответния избирателен окръг. С други думи, формално се гласува за личности, а неформално за големите партии в ущърб на малките. Отговорът на въпроса дали имаме нужда от мажоритарен вот зависи от това какви цели си поставяме: дали искаме да получим стабилен парламент с ясно изразено и трайно мнозинство или такъв, който представя интересите на различни социални и политически групи в обществото. Накратко казано, изборът е между стабилност и представителност.
Както вече загатнах, предимството на мажоритарния вот са стабилните мнозинства и оттам стабилното управление, което не зависи от волята на по-малките групи, с които относителните победители са принудени да търсят компромиси за съставяне на коалиционно правителство. Тези правителства са стабилни, върху тях обществото по-трудно може да влияе и това отчуждава нарастващи части от населението. Главният недостатък на мажоритарния вот е липсата на шансове за по-малките партии да влязат в парламента, защото те нямат толкова много привърженици в отделните едномандатни избирателен окръзи, че да могат да победят големите партии с техните партийни машини.
При мажориталния вот представителността на парламента е много по-ниска, защото гласовете на много избиратели остават нереализирани, а това означава, че и техните интереси не са представени и защитени. Една от големите илюзии, свъзани с мажоритарния вот, е, че той дава шанс за избор на личности.
Всъщност, ние отдавна имаме опит с мажоритарния вот – на първите избори от 10–17 юни 1990 г. гласувахме по смесената система, като избрахме 200 депутати именно по мажоритарната система. И какъв беше резултатът? Най-много места получи БСП, следвана от СДС, а няколкото независими, избрани тогава, бяха скрити партийни кандидатури, тъй като в техните райони БСП или СДС не издигнаха свои кандидатури и призоваха да се гласува за независимия. Мажоритарни са изборите за кметове и президент, но и там обикновено по-голяма значение имат други критерии –партията, финансовите средства или групировките, които стоят зад кандидата. В много редки случаи решаващи са личните качества, както стана при избора на президента Румен Радев. Но обратните примери са много повече, да спомена само несменяемия кмет на Галиче. Освен това мажоритарната система в два тура дава възможност да се развихрят задкулисните преговори между партиите – коя партия чий кандидат да подкрепи на втория тур, за да получи подкрепата на другата в другия район. Френските избори демонстрират това мащабно задкулисия достатъчно добре. Струва ми се, че това е и една от причините новоизбраният френски президент Еманюел Макрон да предложи отмяната на мажоритарната система във Франция. Мажоритарната система е задължителна и единствено възможна при безпартийни режими, какъвто е бил този в България между 1934 и 1944 г. Но какво демократично има в безпартийните режими?
Разбира се, по света и в Едвропа има мажоритарни системи, но обикновено те са плод на стара политическа традиция, какъвто е случаят с Великобритания. Там при мажоритарния избор не се търси абсолютно, а относително мнозинство. И както виждаме, това е една от причините британската система да е известна като двупартийна. В британския парламент има представители и на по-малки общности, но обикновено те са регионални, подобно на нашите етнически партии. За френската мажоритарна система вече казах. В повечето други страни, които практикуват мажоритарен вот, целта на тази система е поддържане на авторитарна власт, тъй като при нея партиитеимат по-малко значение, но за сметка на силната личност, която по-лесно манипулира общественото мнение, получава силна власт и след това се бетонира във властта. Но тъй като народите, също както и отделните хора, се учат само от собствения си опит, вероятно и ние днес трябва да направим мажоритарен експеримент, за да могат българите да разберат за какво става дума на свой гръб. По всичко личи, че на обясненията и предупрежденията на специалисти българските граждани вярват все по-малко и по-малко.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)