Изложбата "Книги, посоки, публики", посветена на част от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и документи, съхранявани в библиотечните фондове, представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи от Средновековието като страници от Енинския апостол (10-11-и в.), Добрейшовото четириевангелие (13-и в.), първия Софрониев препис на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. Между чуждоезичните ръкописи могат да бъдат видени най-ранният датиран паметник от колекциите на библиотеката - Арменско четириевангелие от 966 г., донесено от Бачковския манастир, и богато украсеният с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г.
Част от изложбата е и българската следа в световното книгопечатане от 15 век до наши дни - от Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., през делото на първия български печатар Яков Крайков ("Часословец") и "Абагар" на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език ("Неделник" на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон ("Рибния буквар").
Отдел "Български исторически архив" представя в изложбата малко известни на широката публика документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Сред тях са документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия, като свидетелството на видния библиограф акад. Никола Михов, издадено от Априловската гимназия в Габрово, завещанието на Евлоги Георгиев, с което дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение.
Ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език са между експонатите от отдел "Ориенталски сбирки". Повечето са пренесени в Народната библиотека от края на 19-и до първата четвърт на 20-и век от вакъфските библиотеки в Самоков, Кюстендил, Видин, София и други, съществували през османското владичество.