ДАНС и МВР предлагат нов Закон за мерките срещу прането на пари

ДАНС и МВР обявиха за обществено обсъждане изцяло нов Закон срещу изпирането на пари.

Законът засяга работата на държавни институции, търговските банки, борсови и инвестиционни посредници, обменни бюра, застрахователи, пенсионно-осигурителни дружества, одитори, счетоводители, нотариуси и други.

Новият закон има за цел привеждането на българското законодателство в съответствие с европейска директива, относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма. Изискванията на новата Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъдат въведени в националните законодателства до края на месец юни 2017 г.

“С въвеждане на по-високи санкции за неспазване на закона и с подобряване на контролните функции на надзорните органи следва да се постигне по-висок превантивен ефект при прилагането на новото законодателство. До момента практиката показва, че някои от задължените субекти пренебрегват определени свои задължения, като това следва да бъде преодоляно именно с тези нови изисквания”, се посочва в мотивите от ДАНС и МВР.

Друг очакван ефект е повишаване на нивото и качеството на взаимодействие между финансово-разузнаватеното звено в ДАНС и правоохранителните органи. Това следва да се извърши чрез даване на по-широк достъп до информация и повишаване качеството на оперативния анализ, чрез въвеждане на изискване за допълнителен анализ на собствените бази данни от страна на ДАНС. За целта е необходимо и въвеждане на допълнителни механизми за използване на електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Подобни мерки са необходими поради огромните обеми на постъпваща информация по реда на действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари и съобразно предложените законодателни изменения, допълват вносителите на законопроекта.

Службите очакват, че новият закон ще доведе до намаляване на случаите свързани с изпирането на пари и така “ще бъде повишен интегритета на финансовата система в страната, ще бъде постигнато по-високо ниво на доверие в същата, както от страна на гражданското общество, така и на бизнеса”.