Националната библиотека готви голяма изненада за читателите

В четвъртък Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) отбелязва своя професионален и патронен празник. Тази година събитието ще бъде съпътствано от откриването на изложбата “Книги, посоки, публики”, посветена на част от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и документи, грижливо съхранявани в библиотечните фондове.

В експозицията откриваме и българската следа в световното книгопечатане от ХV в. до наши дни – от Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., през делото на първия български печатар Яков Крайков („Часословец”) и „Абагар” на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език („Неделник” на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон („Рибния буквар”). Издания от зората на книгопечатането (ХV-ХVІ в.) – кирилски, глаголически и латински инкунабули (първите европейски печатни книги) и палеотипи (печатни книги от първите 50 години на ХVІ в.), илюстрират многообразието на шрифтове, издателски и печатарски практики и тематични посоки и свидетелстват за книжовното богатство във фондовете на НБКМ.

В специално обособената част „Стопанските дейци през Възраждането” откриваме писма на видните търговци братя Робеви, Евлоги и Христо Георгиеви, Христо Тъпчилещов. Акцент са грамотите за награждаване за особени заслуги на Евлоги Георгиев от княз Александър І Батенберг и княз Фердинанд І. А в отделно табло са представени свидетелства за участието на България във войните – манифест на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война, изложения на Българската делегация на Лозанската конференция, документални снимки от Първата световна и Балканската война. В експозицията присъстват и документи, свързани с Македония – писма от Тодор Александров, Гоце Делчев, Ефрем Чучков; списък на четата на Пейо Яворов от неговия личен бележник; фотографии на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Експозицията се осъществява в рамките на проекта “Анализ на нагласите на потребителите и популяризиране на архивните колекции на Националната библиотека”, реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд “Култура”. С помощта на 13 цветни пана (формат – 70 х 100 см) читателите и гостите на НБКМ ще имат възможност да “пътуват” из безценните колекции на отделите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки”.

Изложените сиджили (описи на съдебни решения) са образци на съхранените у нас регистри на шериатските съдилища на София и Видин. Към тях са включени и сиджили от шериатските съдилища на Русе, Силистра, Шумен и Добрич. Показани са два от най-ранните регистри, съхранявани в архива, датиращи от края на ХV в., и един от началото на ХVІІ в. В таблото на архивните документи са добавени фермани и берати, издадени от султанската канцелария от началото на ХVІІІ в. до 70-те години на ХІХ в. Особено ценен сред тях е бератът с тугра на султан Абдул Азиз за утвърждаване на избрания видинския митрополит Антим І за пръв български екзарх.

Отдел „Български исторически архив” е подбрал малко известни на широката публика документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Те са представени в четири табла, а изборът на темите е съобразен с читателския интерес и търсенията на учени, студенти и докторанти. Вниманието привличат документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия. Сред тях са свидетелството на видния библиограф акад. Никола Михов, издадено от Априловската гимназия в Габрово, както и един от най-значимите документи за българското образование – завещанието на Евлоги Георгиев, с което дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение.

Отдел „Ориенталски сбирки“ е подбрал експонати, които дават представа за видовото разнообразие и богатството на съхраняваните там документи, ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език. По-голямата част от арабографичната ръкописна и старопечатна колекции е пренесена в Народната библиотека през периода от края на ХІХ до първата четвърт на ХХ в. от вакъфските библиотеки в Самоков, Кюстендил, Видин, София и др., съществували през османското владичество. Изложбата представя преписи на творби от ранни арабски и персийски автори, художествено изработени ръкописи и ценни печатни издания.

Отдел „Ръкописи и старопечатни книги” представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи – плод на книжовната продукция, създавана, разпространявана и използвана по българските земи през Средновековието. Сред тях са страници от Енинския апостол (Х-ХІ в.), Добрейшовото четириевангелие (ХІІІ в.), първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. Еталон за прецизна калиграфия, изящна орнаментика и богат обков на български ръкопис са Етрополското четириевангелие от 1658 г., преподвързано и обковано през 1756 г. А от чуждоезичните ръкописи са представени най-ранният датиран паметник от колекциите на НБКМ – Арменско четириевангелие от 966 г., донесено от Бачковския манастир, и богато украсеният с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г.