„Провокират ни условията, при които се осъществява съвременната комуникация, която е коренно различна от началото на 20 век“, казва д-р Руска Станчева пред Нова телевизия. Комуникацията все повече е в интернет, където всеки може да пише, а там написаното оказва влияние върху много хора.
Изследователи от БАН установяват с проучване каква е нагласата на хората към книжовния език и нормите в него.
Неграмотността става все по-масова и доказателство за това е изследване на PISA, според което близо 40 на сто от деветокласниците са функционално неграмотни, тоест могат да четат, но не разбират съдържанието.
Чрез анкета ще се разбере как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език - кои от тях ги затрудняват, на кои държат, кои според тях са излишни и остарели. В изследването ще попадне отношението към правилото за писане на пълен член, за запазване на малкото съхранени падежни форми, за задължителното използване на притежателното местоимение, за употребата на "мекането" (пишеме, говориме, вместо пишем, говорим). Целта е да се разбере дали за съвременните българи е приемливо да се допуснат в писмения език явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)