Оценката за дейността на служебния кабинет е по-скоро неутрална. Очакванията на българите за новия парламент са високи, а идеята за повишаване на минималната пенсия среща подкрепа дори без замисляне. Това са част от изводите от нов експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“ за нагласите по актуални теми.
В същото време ограничаването на двойното гражданство или спирането на гласуването на българи от други части на света срещат по-скоро скептицизъм.
Закономерно се възприема и идеята за заличаване на регистрациите на партии, възприемани като етнически.
По същия начин беше проверено и отношението по класическата дилема „национална сигурност или човешки права“. 57,7% избират сигурност, а права – 38,1%.
Сондажът е проведен сред 801 души на 24 и 25 април.
Това показва, че българите не стигат до крайности в мненията си. Например, 61,6% биха подкрепили извеждане на всички имигранти от страната ни, но все пак има 32,9%, които стоят на противоположното мнение.
Той е част от стандартната изследователска програма на агенцията и независим от външно финансиране.
Очевидно бурните и неясни събития в света и региона в последните месеци и години подклаждат афинитета към търсене на защита. 49,1% имат положителни очаквания за новия парламент, а 24% имат отрицателни. Това е закономерният кредит на доверие за всеки нов парламент.
Очевидно търпимостта на българското общество силно намалява, но не се е изчерпала съвсем. Идеята за увеличаване на пенсиите среща подкрепа от 92,9%. Не се наблюдава обществен размисъл по детайлите. Беше проверено и най-общото възприятие на пълнолетните българи у нас към нашите икономически емигранти. Респондентите бяха помолени да изберат между две опции, които звучат еднакво логично. Така се проверява какво е ценностното отношение на запитаните – какво те намират за стойностно и важно.
Повечето наши сънародници тук са на мнение, че Българите, които са отишли да живеят в чужбина по икономически причини, имат право да гласуват за български институции, защото внасят пари у нас – 63,9%. 33,4% пък казват, че българите, заминали да живеят в чужбина по икономически причини, нямат право да гласуват за български институции, защото техният избор ангажира живеещите в България.
Подобни сондажи пораждат най-вече хипотези за структурите на масовото съзнание. Уседналостта и спирането на външното финансиране на вероизповеданията също получават одобрение от мнозинството. Между две трети и три четвърти подкрепят. Идеята за активна регистрация също се нрави.
Служебното правителство се възприема толерантно от българите. Като всеки служебен кабинет, той не се ползва със сериозна разпознаваемост или особено внимание. Затова и оценките към него са далече от крайности и са най-вече неутрални – 49,6%. Останалите отговори са поделени между положителни и отрицателни с лек превес на положителните.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)