Социолог: Борисов не иска да бъде премиерът, подал три пъти оставка

Бойко Борисов отново ще застане начело на страната, въпреки че имаше искания той да не е отново премиер. С интерес ще се проследи дали този път той ще изкара цял управленски мандат. В същото време утре започва работа новият парламент, където се очаква да има бурни страсти между управляващи и опозиция. Вижте прогнозите на социолога Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" за началото на новия политически сезон!

Г-жо Славкова, как излезнаха от предизборната надпревара лидерите на двете политически сили - Бойко Борисов и Корнелия Нинова? Бяхме свидетели на напрегната битка.

Освен напрегната, тази предизборна кампания беше и доста дълга. Реално тя започна с подаването на оставка на Бойко Борисов след президентските избори. Най-лесният отговор на зададения въпрос е един победител, а другият победен. Всъщност ще си позволява да включа няколко щриха към образите на двамата лидери след предсрочните избори. Бойко Борисов обърна внимание на структурите, а Корнелия Нинова беше по-скоро в медиите. Имаше обръщане на ролите. Това също оказа влияние на резултатите от изборите. Но няма как да не отбележим, че Борисов 3 излиза от тези избори в силна роля, защото трябва да отчетем, че на изборите през 2014 г. ГЕРБ имаше по-малко гласове отколкото 2017 г. Виждаме как една партия, която е слязла от власт печели изборите и то с повече гласове и то след като е подала оставка. Не може да бъде отречен и добрият резултат на БСП, както и силната позиция на Нинова най-вече в рамките на партията.

Кои приоритети останаха пренебрегнати в предизборната кампания?

В предизборните кампании и програми на политическите партии почти няма проблем, които да не беше засегнат. Същото важи и за предизборното говорене. Така е на избори. Виждаме, че някои от обещанията са залегнали в програмата на бъдещия кабинет. Въпросът винаги опира до реализирането на обещанията. Мисля, че трябваше да се обърне повече внимание на темата с демографската криза, както и темата с образованието. Както във всички кампании, доминиращата тема бе темата за доходите на хората. Тази тема ще продължи още дълго да бъде доминираща.

Каква е Вашата прогноза за бъдещия кабинет?

Това, което много пъти съм прогнозирала, че ни очаква кабинет между ГЕРБ и Обединените патриоти всъщност се реализира. Това беше най-очевадната конфигурация. В някаква степен тази конфигурация е и обществено приемлива. Многократно се чуваха гласове за широка коалиция, но не мисля, че политическата ни култура е стигнала до този момент. Беше видно в тази кампания, че двете големи партии се „хранят“ с противопоставянето помежду си. Няма как в такава среда да се очаква, че след това ще има широка коалиция. Разбира се, не само това е фактор за липсата на такъв консенсус. Бъдещият кабинет ще направи всичко възможно да управлява 4 години. От една страна, защото Борисов не иска да остане като министър-председателя, който три пъти е подавал оставка, от друга страна пред патриотите се разкрива голяма възможност да участват във властта, нещо което не е сигурно в следващо Народно събрание и ще правят всичко по-силите си да крепят това правителство. Ясно е, че не искат да последват съдбата на реформаторите.

В 44-тото Народно събрание влезе нова партия - "Воля". Какъв е профилът на нейните избиратели - говорим по-скоро за събиране на протестен вот или има тенденция за устойчиво присъствие в политическия живот?

Имаше по-високи очаквания към "Воля". Това показваха и декларативните нагласи на българските избиратели в редица социологически изследвания. Трябва да имаме предвид, че сблъсъкът между двете големи партии всъщност изсмука по-малките такива. Относно избирателя на Веселин Марешки, то по-скоро можем да говорим за разочаровани избиратели, които все пак искаха да гласуват, но не за системна партия. Както на президентските избори, така и на парламентарните, партията на Веселин Марешки е партия, която обра протестния вот, но моята прогноза е че "Воля" няма да бъде устойчив политически проект.

Какво ще се случи с десните партии, които останаха извън парламента?

Ще започне дълъг разговор и отново опити за обединение. Десницата много добре си дава сметка, че трудно ще влезе в Народното събрание, ако не се обедини. Историята е показала, че тази разпокъсаност не дава желания резултат и един електорат просто не бива представен в парламента. Ще има промяна на основните лица в десницата, оттегляне на тези, които смятат, че са се провалили. На следващи избори можем да очакваме отново формат подобен на Синята коалиция или Реформаторски блок. Такава съдба си създава десницата- цикъл от раздели и събирания.

Може ли вече да дадем оценка за работата на служебното правителство?

Имаше високи очаквания към този служебен кабинет. Легитимността на президента беше прехвърлена и към служебния кабинет. Не можем да отречем, че кабинетът се справи със задачата да организира честни избори, но скандалите, които имаше около него, създадоха в някаква степен усещането, че кабинетът надхвърля „правомощията си“. В следващо проучване на Изследователски център "Тренд" ще измери оценката на българите по отношение на това справи ли се или не този служебен кабинет.