Медия в Москва: Резултатът от вота в България не предизвика ентусиазъм в ЕС

Перспективите в отношенията между България и Русия са централна тема в коментарите на руски медии след парламентарните избори у нас. Вотът бе разглеждан като схватка между прозападно и проруски настроени партии, пише сп. "Експерт".

И партията ГЕРБ, и БСП се обявяваха за възстановяване на икономическите връзки с Русия, но "социалистите, смятани за наследници на българските комунисти, бяха обещали, ако спечелят, да настоят за отмяна на санкциите срещу Москва и да използват правото на вето, когато се гласува поредното им удължаване", отбелязва изданието.

Въпреки победата на проевропейската партия ГЕРБ резултатът от вота не предизвика ентусиазъм в Европейския съюз, пише "Взгляд". В ЕС разбират колко много трудности очакват партията на Бойко Борисов при опитите да формира коалиционно правителство. Според някои български политолози вътрешнополитическата ситуация в страната би могла да се стабилизира с помощта на Москва, посочва онлайн изданието.

"Изборите в България окончателно разцепиха нацията", твърди "Колокол". При все че евроскептиците и проруски настроените партии взеха повечето гласове, правителствена коалиция ще формира една проевропейска, прозападна партия - ГЕРБ, посочва електронният вестник. Припомняйки оставките на предишни правителства, доминирани от ГЕРБ, той прави извода, че България "отново навлиза в продължителна политическа криза". "Това всъщност може да се окаже изгодно за Запада, тъй като заради външното суетене през този период ще бъдат замразени проруските тенденции, започнали да се открояват в българската външна политика", разсъждава медията.

След присъединяването на Крим към Русия ГЕРБ зае доста твърда позиция към Москва, руско-българските отношения охладняха най-силно от 20 години насам. Сега и двете страни имат интерес ако не коренно да ги подобрят, то да ги нормализират в опит да установят сътрудничество поне в някакви области, казва политологът Юрий Квашнин. България има интерес да се засили туристическият поток от Русия и все още зависи от руските газови доставки, тъй че потенциалът за развитие на отношенията е запазен, добавя наблюдателят. Тъкмо през управлението на бившия премиер България се отказа от голям брой изгодни съвместни проекти с Русия под натиска на Европейската комисия. Това налага извода, че този курс ще продължи, смята обаче европеистката Екатерина Шумицкая, цитирана от "Народние новости".

"За Русия е от значение да не разглежда изборния резултат в рамките на старата схема, според която социалистите са проруска партия, а ГЕРБ е против Русия", предупреждава аналитикът Леонид Решетников, цитиран от новинарския сайт "Царград". "Това не е така. В това отношение двете са горе-долу еднакви. И социалистите, по-точно партийното ръководство, не е много различно от ръководството на партията ГЕРБ. И едното, и другото много силно зависят от Брюксел", заявява той.

БСП "все говори за развитие на отношенията с Русия, но веднага щом дойде на власт, прави всичко, за да не се подобряват реално тези отношения", казва експертът. "По принцип социалистите обещават предизборно завой към Русия, а после остават на предишните си позиции", обяснява той. Електоратът и на двете партии според него симпатизира на днешна Русия горе-долу в еднаква степен. Но привържениците и членовете на БСП са "по-скоро съветофили", а избирателите на ГЕРБ - "класически русофили. Сиреч хора, симпатизиращи не на Съветския съюз, а на историческа Русия". "И в този смисъл ръководителите на ГЕРБ са даже по-предсказуеми. По-ясно е как да правиш бизнес с тях", констатира експертът на "Царград".

Нагласите на българския електорат не се вписват в примитивна схема с основни критерии "проевропейските" и "проруските" настроения. Социологическите анкети показват, че повечето българи все така се стремят към европейското семейство на народите - друг въпрос е, че резултатът от тази интеграция често е разочароващ, коментира руският политолог Дмитрий Абзалов, цитиран от РИА Новости. Точно тези разочарования и несбъднати очаквания стават причина за противоречивото волеизявление на електората, когато през ноември страната избира за президент един кандидат с "проруски" лозунги, а след четири месеца гласува за "проевропейска" партия. В крайна сметка във властта влизат различни политически сили, които не могат да се споразумеят помежду си, заключава агенцията.