Проф. Христо Пимпирев: Смяната на зимното с лятното време не оказва влияние върху човека

В 3.00 часа на 26 март за поредна година България ще премине от зимно към лятно часово време. За първи път у нас лятното часово време се въвежда през 1979 г., а за първи път в Европа това става през 1916 г.

Ученият коментира как се отразява смяната на лятното към зимното часово време върху човека, но и как влияе по-голямата часова разлика върху хората.

Смяната на зимното с лятното часово време не оказва влияние върху човешкия организъм, но при разлика от пет часа се обърква усещането за светлата и тъмната част на деня и е необходима адаптация. Това заяви за БТА проф. Христо Пимпирев - преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", но и дългогодишен ръководител на българските експедиции до Антарктида.

"Лично аз и другите учени от българските антарктически експедиции сменяме по пет, по седем или по десет часа времето по няколко пъти през годината и на никого не са му се отразили зле здравословно тези промени", коментира ръководителят на експедициите ни до Антарктида.

Възможността чрез смяната на часовото време да се удължи деня е добра, каза проф. Христо Пимпирев. Даже и да не се пести вече електроенергия смятам, че е хубаво, когато в България през лятото е светло до 21.30 часа, отбеляза той. По-дългият ден дава повече възможности за вътрешна енергия на хората, защото могат да прекарват повече време сред природата и това е полезно, посочи проф. Пимпирев.

Като учен, който непрекъснато преминава през часовите пояси на Земята, смятам, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората, заяви проф. Пимпирев. Сега светът е "толкова отворен", че промяна с един час, не може да ни се отрази негативно, отбеляза той.

Попитан, преминавайки всяка година толкова дълъг път до Антарктида - през континенти, различни страни, през океани и морета, как се адаптира с часовата разлика и колко дни са му необходими за това, проф. Пимпирев обясни, че "например, ако пет часа е часовата разлика от там, откъдето си тръгнал, до там, където си стигнал, трябва да минат пет дни, за да се адаптираш към новото време". Ако разликата е седем часа, е необходима една седмица за адаптация. Това е моят опит от дългогодишните ми пътувания с експедициите ни до Антарктида и обратно до България, сподели ученият.

Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня, припомни проф. Пимпирев. Той допълни, че смяна в часовото време се прави не само в Европа, но в САЩ, Канада и в много страни в Азия.

Според проф. Пимпирев в днешното време, в което се използват много и различни технологии, вече е спорно дали наистина се пести електроенергия при смяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази смяна на часовото време, но все пак това е глобално решение - на Европейския съюз, отбеляза ученият.

Той отбеляза, че по-дългото слънчево греене се отразява положително на човешката психика. При по-дълъг ден хората имат повече жизненост и имат по-големи възможности да оползотворяват времето си, включително и навън сред природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това действа негативно на психиката им, каза проф. Христо Пимпирев.