70 000 с психични отклонения бродят по улиците

52 845 човека с психични отклонения са били хоспитализирани само за една година. Това представлява 2,3% от общия брой на приетите за лечение в болница в страната, показват данни на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи за 2015 г., от когато са последните цифри. Най-много са лицата между 18 и 65 години – 44 497. Следва възрастовата група на малолетните и непълнолетните, до 18 години – 2672. Най-малко са лицата над 65-годишна възраст – 5676.

Същевременно 40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват тези с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост.

Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%) и от пациентите с депресивни разстройства (18%).

Около 11 на сто са хоспитализираните пациенти със зависимости. Голяма част от тези болни са приемани в психиатрични болници не веднъж.

Близо 70 000 с психични отклонения бродят по улиците из страната. Това е приблизителната цифра, тъй като у нас няма регистър на психично болните или някаква база данни, за да се знае със сигурност точният им брой, съобщиха психиатри.

Психиатриите в момента са препълнени, тъй като през пролетта и есента се обостря състоянието на хората с такъв тип проблеми, пише „Монитор”.

Почти всички легла в Курило са заети. От общо 130 свободни легла към момента са заети 70. Капацитетът временно е намален, тъй като в психиатричната болница в момента се прави ремонт, обясни директорката д-р Цветеслава Гълъбова. Повечето места в психиатрията в Карлуково също са заети.

Промяната на времето действително оказва влияние на хората с психични проблеми. През пролетта те се нуждаят от наблюдение, тъй като смяната на сезоните, атмосферното налягане и редица други природни фактори влияят на чувствителността им, поясни д-р Гълъбова и допълни, че ако в такъв критичен момент на човека не бъде оказана квалифицирана медицинска помощ, не е ясно какво може да се случи.

Ако той няма близки, които да следят дали си пие хапчетата и да го заведат на доктор при отклонение в поведението му, не е ясно в кой момент той може да прояви агресия към себе си или към околните.

Подобри ли се обаче състоянието на пациента, психиатриите бързат да го изпишат за да освободят места за други новопостъпващи. Проблемът обаче е, че след като вратата на болницата се затвори зад гърба му, лекарите не знаят какво се случва с него, те буквално губят връзка с него, тъй като в момента няма единен регистър. В същото време в повечето градове няма психиатрични диспансери и дневни центрове, където специалисти да следят състоянието на хората с психични проблеми. Такива здравни заведения няма още в областите Видин, Силистра, Монтана, Благоевград, Кърджали, Ямбол и Сливен.