България е шампион на ЕС по разходи за полиция и отбрана

България е абсолютен шампион на ЕС по парите, които харчи за сектор "Сигурност". У нас почти 7% (6.8%) от всички бюджетни разходи отиват за опазване на обществения ред - т.е. за полицията, пожарната, затворите, съдилищата, и това е европейски рекорд, показват новите данни на Евростат. За сравнение средният процент за ЕС е почти наполовина по-малък - 3.7%.

Високият дял на разходите за "Обществен ред и сигурност" нямаше да боде толкова очите, ако гражданите и бизнесът бяха доволни от работата на службите. Но не са. Показателно е, че в България частният охранителен сектор е изключително силно развит. Вече дълги години серия правителства у нас търпят критики, че полицията и другите звена, отговорни за сигурността ни, неизменно са фаворити на бюджета, но не се реформират и парите потъват в тях като вода в пясък. Става дума за над 2.4 млрд. лева годишно, пише "Сега".

А в Германия, с която често се сравняваме, само 3.6% от бюджетните разходи са за издръжка на органите на реда.

България изпъква и с относително високи разходи за отбрана - те са 3.4% от бюджета при средно 2.9% за ЕС. Тук обаче страната ни не е шампион, защото Гърция, Естония, Великобритания, Полша и Латвия отделят още по-високи проценти от хазната за военни цели.

"Много интересно, българската държава харчи повече за отбрана, полиция и съдебна система, отколкото за образование. Само две други страни имат подобна политика - Гърция и Румъния, при всички останали европейски страни образованието е с приоритет", коментира икономистът Георги Ангелов.

В данните на Евростат действително прави впечатление, че държавата ни е сравнително щедра към силовите ведомства, докато по дял на разходите за образование изпадаме под златната среда. У нас само 9.8% от бюджета отива за просвета, докато повечето страни от ЕС отделят двуцифрени проценти за сектор "Образование".

Разбира се, сравненията са трудни и числата не бива да се съпоставят механично, защото държавите - членки на ЕС, са различни и всяка има особености, които са особено видими при финансирането на здравните услуги или на учебните заведения. Румъния например харчи по-малък процент от парите на данъкоплатците за здравеопазване (11.8%) отколкото България (13.4%), но тамошните пациенти са по-доволни от получаваните грижи - вероятно защото средствата се харчат по-ефективно.

Всички членки на Евросъюза отделят най-много средства за социална защита и България с бедно и застаряващо население не е изключение. Близо 1/3 от всички бюджетни разходи у нас са в тази графа. Но това се оказва малко на фона на държави като Германия, Дания, Унгария, които отделят над 40% за социална защита.