Енергийната интензивност на индустрията в България е потенциал, а не пречка за енергийна ефективност

Енергийната интензивност на индустрията в България е потенциал, а не пречка за въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Това каза служебният заместник-министър на енергетиката Константин Делисивков при откриването на 13-а Международна конференция и изложба за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Пред участниците във форума той отчете, че за периода 2008-2015 г. енергийните спестявания от задължените лица възлизат на повече от 2010 GWh, а първичният енергиен интензитет намалява с около 60% спрямо равнището от 2001 г.

За постигането на тези амбициозни цели в края на 2016 г. Европейската комисия представи законодателните предложения за „Чиста енергия за всички европейци“, които обхващат енергийната ефективност, ВЕИ, устройството на пазара на електроенергия, сигурността на електроенергийните доставки и правилата за управление на Европейския енергиен съюз. Пакетът от документи включва законодателни действия за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия, а това ще бъде предизвикателство пред нашата страна през следващите години, обобщи заместник-министър Делисивков.

Заместник-министър Делисивков припомни пред участниците във форума инициативите на ЕС за изпълнение на приоритетите на Парижкото споразумение и рамковата политика в областта на климата и енергетиката до 2030 г – задължително намаляване на емисиите парникови газове с 40% спрямо равнището им от 1990 г., задължително постигане на 27% дял на енергията от ВИ в крайното енергийно потребление, подобряване на енергийната ефективност с 27% и постигане на минимум 15% електроенергийна междусистемна свързаност.

По думите на заместник-министър Делисивков в средносрочна перспектива усилията на Министерството на енергетиката в областта на енергийната ефективност ще бъдат насочени към създаване на условия за по-широко използване на геотермалната енергия и биомасата в различни направления: производство и потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане; производство на енергия за собствено потребление в бита, сградите за обществено обслужване и малки предприятия в урбанизирани територии; навлизане на биогоривата от ново поколение в транспорта; оползотворяване енергийния потенциал на биомасата, с фокус върху оползотворяването на отпадъците и други.