"Задачата ни е да направим видими границите на туморното образувание", разказа пред БТА доц. д-р инж. Кристина Близнакова - ръководител на научния екип, работещ по научноизследователския проект "MaXIMA" от Техническия университет - Варна.
На синхротрона в Гренобъл ще бъдат направени тестове с физическите модели, изработени в Техническия университет във Варна.
Последвайте канала на
Биомедицински инженери от Техническия университет във Варна изследват нови технологии за ранно откриване и диагностика на рака на млечната жлеза. Техните усилия са в областта на моделирането и симулациите на нови рентгенови технологии за получаване на изображения на млечна жлеза.
"Надеждата ни е, че те ще дават по-добри резултати (тъкани с ясни очертания) от използваните досега. За да може обаче тази технология да се използва е необходимо да се направят редица оптимизации и тестове. А това е свързано с направата на физически модели на човешки тъкани, които да бъдат използвани по време на тестовете и целта е да се получи изображение, което задоволява лекарите и анализът на това изображение да дава по-добри резултати от изображенията, получени от традиционната мамография. Ето защо е толкова важен изборът на материал за изработване на моделите. Поради това твърдя, че това което правим е значимо", каза инж. Близнакова.
Много са важни правилното подбиране на материалите и техническата информация за тях, отбеляза инж. Кристина Близнакова. След многобройни опити учените са установили, че абсорбционните характеристики на епоксидната смола по отношение на рентгеновото лъчение са близки до тези на млечната жлеза. "За изработването на физическите модели ползваме 10 вида полимерни смоли. За да може правилно да систематизираме резултатите от облъчванията, необходимо е да знаем химическия състав на всяка една смола, за да сме коректни при отчитането на данните. Сега, когато ги облъчваме знаем, че при определена дебелина на физическия модел, полученото изображение ще има конкретни параметри. Разбира се, софтуерното приложение веднага може да "визуализира" колко е погълнатата доза. Всъщност този проект ни помага постепенно да отпаднат неизвестните", обясни инж. Близнакова.
Партньорите ни от центъра в Гренобъл ни предоставят апаратурата за рентгеновия фазово-контрастен метод за опити, а ние изработваме обектите и с помощта на тяхната апаратура получаваме фазово-контрастни изображения от тях. Усилията ни са свързани с факта, че има нови фазово-контрастни технологии за получаване на рентгенови изображения, които понастоящем все още не се използват в клинична среда, а само в лабораторна, посочи експертът.
15 февруари 2017 г. в 13:29 ч.
Предстои този месец група специалисти от екипа да направят серия от изпитания на синхротрона в Гренобъл, където ще заснемат изработените от тях образци-фантоми. "Усилието на инженерите е да търсим щадящи човешкия организъм методи, защото те са свързани основно с дозата на облъчването му, като задачата ни беше да създадем максимално реални модели", посочи инж. Близнакова.
Учените са разработили софтуерно приложение, което тества новата технология. Следващата стъпка е разработването на софтуерно приложение, което да използва компютърния модел за извършване на компютърни симулации за получаване на фазово-контрастни изображения и да преценим дали софтуерната платформа дава резултати, близки до реалността по отношение на диагнозата, разясни инж. Близнакова.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)