Малко известният арабски произход на Статуята на свободата

Тя несъмнено е една от големите американски икони - Статуята на свободата се издига на остров Либърти в Нюйоркския залив от 1886 г., пише ВВС.

Паметникът, който Франция подарява на САЩ по повод 100-годишнината от независимостта й, бързо се превръща в символ на надеждата за стотиците хиляди мигранти, пристигнали в северноамериканските земи.

Повече четете ТУК

Според биографите на Бартолди Робер Бело и Даниел Бермон обаче скулпторът винаги е настоявал, че най-популярната му статуя е оригинална творба, а не просто рециклиране на провален проект.

В крайна сметка египетският проект не се осъществява поради липса на пари. Но Бартолди намерил начин oа „рециклира“ работата си. „Няколко години преди това Бартолди и приятелите му решили да направят подарък на САЩ за тържествата по повод един век от Американската революция. И тогава скулпторът си казал, че може да използва отново този образ, но с някои промени“, припомня Беренсън.

Бартолди променил арабската дреха от оригиналния модел, за да превърне вероятно мюсюлманската жена от оригиналния си проект в гръцко-римска богиня на свободата.

В книгата „Статуята на свободата“ на историка на паметници Бари Морено могат да се видят различни снимки на моделите на френския скулптор, които показват явна връзка между провалената статуя „Египет дава светлина на Азия“ и „Свободата озарява света“, която е издигната няколко години по-късно.

И може би заради опита на президента Доналд Тръмп да забрани влизането на граждани от седем предимно мюсюлмански страни, много хора започнаха да си припомнят една малко известна и донякъде иронична подробност от миналото на Статуята на свободата.

Тя е дело на френския скулптор Фредерик Бартолди. Според преподавателя по история в Нюйоркския университет Едуард Беренсън оригиналната идея на Бартолди e статуята да представлява арабска жена.

Бартолди обмислял от години проекта с гигантска статуя - съвременна версия на известния Родоски колос, за да отбележи откриването на Суецкия канал в Египет. „Паметникът трябвало да бъде жена, поставена на южния вход на канала и държаща факел над главата си“, разказва Беренсън. „Тази жена трябвало да бъде облечена в традиционна дреха на арабска жена“, допълва авторът на книгата „Статуята на свободата: трансатлантическа история“.