Илко Семерджиев: Преговорите за сключването на Национален рамков договор започват следващата седмица

"Невъзможно е да направим мащабни промени за три месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени", казва министър Семерджиев.

Служебният вицепремиер и здравен министър Илко Семерджиев проведе две последователни срещи с ръководствата на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, съобщиха от Министерството на здравеопазването.

"Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности и да се опитам максимално да сближа позициите им, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан", посочва Семерджиев и напомня, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.

Официално преговорите за сключването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС ще започнат през следващата седмица. И двете ръководства са представили проблемите и предложенията си пред служебния здравен министър, който ги е призовал за гъвкавост в преговорите.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев Националният рамков договор е крайъгълният камък за установяване на отношенията в здравната система. "Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър", посочва лидерът на лекарското съсловие.

И двете страни в преговорите са изразили задоволство, че новият здравен министър ще бъде гарант за сключването на договора. Относно пръстовия идентификатор, който беше основният блокиращ елемент на НРД 2016, и НЗОК, и БЛС са изразили категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност.

Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов е бил категоричен, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система. Икономическият ефект от идентификатора е на практика нулев, е обявило ръководството на Здравната каса. Според последните данни, изнесени на сайта на НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен идентификаторът, разходите на Касата са скочили с над 10 милиона лева.