Десислава Атанасова: Очаквайте само истината от ГЕРБ! Всички помнят старите рани (видео)

Г-жо Атанасова, приключи работата на 43-тото Народно събрание. Какво беше най-важното, което успяхте да свършите през тези две години? И за какво не ви стигна времето?

Вероятно за работата, на която и да е легислатура на Народното събрание ще се намерят и одобрителни оценки, ще се намерят и критици. Сигурно статистически може също да се извадят определени данни колко е свършило Народното събрание за тези две години и дали ефективна е била дейността му. Историята също дава оценка за това кой как е работил, но най-важната оценка на всеки един народен представител я дават хората. Аз се надявам, че през тези две години българските граждани са забелязали, че парламентът работеше в една по-нормална обстановка – не зад железни ограждения, не зад барикади, не с протести, не с полицейски кордони, не с бели автобуси. В този парламент дебатът често не беше сблъсък на политически идеи и на политически тези на всяка една от политическите партии, често беше израз на популистични настроения. Само че, когато се прави оценка за всичко в този мандат, било то и две годишен, за мен по-редно е, вместо да се отчитат успехите, като безспорен такъв аз отчитам промяната на Конституцията и мнозинството, което се формира зад съдебната стратегия. По-добре е да направим анализ за това какво не сме свършили и какво са очаквали от нас българските граждани и ако можем в рамките на следващ мандат, в мандата на 44-тото НС да променим и статистиката, нагласите и оценката за парламента.

За всеки българин е важно да може в ежедневието си да намира решение на ежедневните си проблеми и тревоги. Затова смятам, че ако бъдещият парламент се концентрира върху важните за всеки от нас теми, които са чисто житейски, а това са доходи, това е образование, квалификация, заетост, просперитет, благосъстояние, здравеопазване и ако парламентът намери сили да отговори на очакванията на хората, това ще бъде една одобрявана институции.

Може би на дневен ред в следващия парламент ще стои темата за демокрацията и то пряката демокрация. Защото това, което 43-тия парламент не успя да направи и мисля, че го задължава, в рамките на 44-тата легислатура е да отговори именно на обществените очаквания на тези 2,5 млн. български граждани, които казаха „да“ на референдума и желаят да има промяна на изборните правила, така че да избират мажоритарно своите народни представители, да знаят кой ги представлява и да очакват тази равносметка и от тях, и то в конкретика.

Вие направихте опит и сега да отговорите и да задоволите очакванията на хората. Например по отношение на референдума.

Нашият опит беше повод първо да се отговори на общественото очакване, което е безспорно и то е заявено. Но не на последно място е предизвикателство към политиците и към политическите партии да преосмислят концепциите си и да се вслушат в гласа на тези, които са техните работодатели. Факт, не успяхме. Единствено ГЕРБ, въпреки че беше най–голямата парламентарна група, но единствена, подкрепи решенията на референдума и то не еднократно. Първо с проекторешение, което предложихме на парламента и не беше одобрено, а в последствие и със собствен законопроект, който беше бламиран в правната комисия и така не стигна до разглеждане в пленарна зала. Аз мисля, че това ще бъде оценено не като наш позитив толкова, колкото като негатив за всички останали и ако всички други колеги не си вземат поука и не потърсят начин да променят нещата, така че да отговорят на обществените очаквания, струва ми се, че ще е трудно да убедят нашите сънародници, че заслужават именно тяхното одобрение.

Сигурно е имало и други неща, които не сме свършили в рамките на този мандат. Понякога това се е случвало, защото управлявахме в коалиционно правителство, понякога, защото нашите партньори, на които разчитахме и които ние винаги сме подкрепяли са отсъствали, са били опозиция и ред други причини – или техните политически възгледи и предкампанийна риторика не са им позволявали всъщност да отговорят и на обществените очаквания и на нашите очаквания като партньори в едно общо управление за една обща споделена отговорност. Надявам се, че сега в тези близо 50 дни българите ще могат да получат отговор на много от своите въпроси в различните политически програми.