"Галъп": 30 на сто е доверието към кабинета "Борисов 2"

Бойко Борисов започна новата година с 25 на доверие и с 61 процента недоверие, отбелязват от агенцията. Според демографския анализ доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползва с двайсетина процента положителни оценки и с над 60 на сто отрицателни.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата "Орешарски".

Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство - това е равносметката от завършващия мандат, според социологическия портрет, който традиционно прави "Галъп интернешънъл".

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се е колебаело в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието - около две трети. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев, припомнят от "Галъп".

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, коментират социолозите. През 2013 г. е констатиран първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, припомнят от агенцията.

Парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20 на сто от пълнолетните българи и с негативни - сред над 70 на сто. Малко по-благоприятно е картината по отношение на правителството - с около и под 30 на сто средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60 на сто - негативни.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически "бонус" подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера.

През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието, смятат анализаторите. Допълнителна роля според тях явно е изиграл и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори е спечелила ГЕРБ.