Студът е поразил черешите в Кюстендилско

Задържалите се ниски температури през януари са довели до поражения на черешите в Кюстендилско, но каква ще бъде реколтата през тази година, ще зависи основно от времето през следващите два месеца. Това каза пред БТА директорът на Института по земеделие в кюстендилското с. Ябълково проф. Димитър Домозетов. Производители от региона също споделиха, че има щети от измръзване, но заради дълбокият покой, в който в момента се намират дръвчетата, е трудно да се определи процентът на пораженията.

Кюстендилската череша се слави като най-вкусната. Според специалисти това се дължи на специфичните атмосферни условия в региона, където се отглеждат около 17 хиляди декара. Често температурите обаче са тези, които стават причина и за компрометиране на реколтата. Априлските студове през миналата година доведоха до измръзване на черешите от 80 до 100 процента, в зависимост от сортовете и разположението на масивите. Имаше и куриози - в две, съседни една до друга градини, мразът беше попарил реколтата в едната напълно, а в другата нямаше никакви поражения.

Заради падналите до минус 29,5 градуса по Целзий температури в началото на януари специалистите в Института по земеделие са извършили проверка на състоянието на овощните култури, които са разположени на територията на Института по земеделие. Направени са и лабораторни проучвания. Данните обаче не се отнасят за територията на цялата област, защото климатичните условия са много различни, уточниха специалистите.

"На 8 януари осъмнахме при много ниска температура, която се задържа около два часа и половина. След това повече от шест часа температурата се задържа на минус 27,5 градуса по Целзий. Всичко това доведе до поражение върху черешата, където са основните щети. Най-големи те са при канадските сортове череши, където са загинали около 90-95 процента от плодните пъпки", каза проф. Димитър Домозетов, директор на Института.

Той допълни, че при местните адаптирани сортове измръзването е около 60 на сто, а най-малки са пораженията при немските сортове череши. При ябълката измръзването е около 10 процента, като най-много е пострадал сортът "Златна превъзходна". Измръзването при различните сортове сливи е между 10 и 30 на сто. Застудяването не се е отразило върху плодната дървесина при черешата, посочи Домозетов.

"Важно е да се уточни, че ако при костилковите плодове - череша и слива, се задържат около 30 - 35 процента от плодните пъпки, те ще плододават нормално. При ябълката и другите семкови овощни видове трябва да имаме 10 - 12 на сто задържане на плодните пъпки", допълни Домозетов.

Според него поразени от януарските студове са основно насажденията в района, попадащ на първата "тераса" на река Струма, където са и градините на Института по земеделие. Там са отчетени най-ниските температури. Според специалистите от Института при втората и третата "тераси" на реката, където овощните градини са най-многобройни, пораженията са значително по-малки.
Домозетов допълни, че все още щетите не са големи, защото в момента овощните дървета са в дълбок покой. По-опасно за реколтата ще бъде, ако през месец февруари температурите са много ниски. Ако обаче дърветата не се развият заради ниските температури, то и по-късните студове няма да нанесат увреждания, уточни Домозетов.

Ако имаме плавен преход към пролетта, прогнозите ни са добри, казаха още специалистите.
В Института продължават и наблюденията, и изследванията, но всичко ще зависи от метеорологичните прояви през следващите месеци.

Рано е да се каже дали реколтата ще бъде компрометирана през тази година, коментира Кирил Димитров - земеделски стопанин, обработващ 150 дка с екологични овошки, основно череши в района на местността Черна нива, край Дупница. Първите огледи, които направил след студовете показали, че има поражения върху реколтата, но според него е още рано да се каже какъв ще бъде процентът на щетите.
"Не може да правим сравнение с миналата година, когато мразът през април порази плодните пъпки на дръвчетата", каза Димитров.

Годишно в Кюстендилско се произвеждат между 5000-8000 хиляди тона череши. Насажденията в региона са между 16 000 и 18 000 декара и постоянно се увеличават.