Пазарът на нови автомобили в България е малко над 20 000

Данните на КАТ на база регистрации сочат, че чисто нови са едва за 32 799 автомобила, в категориите леки коли /М1/ и лекотоварни с обща маса до 3.5 тона /N1/.

Сред новите автомобили за поредна година водач в класацията е "Дачия" с доставени 3600 превозни средства. Следват я "Рено", с 3491 коли и "Тойота"- с 2430. "Ламборджини" и "Кадилак" - са с по една бройка.

На този етап афинитет към зелените технологии и алтернативните задвижвания почти не се забелязва, отчитат автомобилистите в България. Това според тях може да се обясни с три различни групи доводи.

При мнoгофункционалните автомобили - това са Citroen Jumpy, Great Wall, Steed 6, Nissan Navara, Peugeot Expert и Toyota Hilux. Претендентите в категорията на кросоувърите или /4х4/ автомобилите са - Ford Edge, Jaguar F-Pace, Peugeot 3008, Seat Ateca 5 и Skoda Kodiaq, пише БТА.

Пазарът на нови автомобили в България е малко над 20 хиляди, алармираха от ръководството на "Прес-Авто Клуб - България". На фона на останалите европейски държави това е пренебрежително малко и утвърждава страната ни като автомобилно гробище на Европа. За съжаление това очевидно не притеснява никого, коментират от автомобилния клуб.

Към края на 2016 г. броят на регистрираните леки коли е равен на числото Пи /3,14/ в милиони. Общо две трети са над 15 години, само 14 на сто - на възраст под 10 години, а 40 на сто - са абсолютни старци според европейските стандарти - на над 20 години.

Новите леки коли /до 5 години/ в България са едва 4,4 на сто. Преобладават дизелите, а над 80 на сто от бензиновите всъщност имат монтирани уредби.

Българският автомобилен пазар е изключително странен. Вносът и продажбите за година са много големи и неслучайно страната ни е на едно от първите маста в Европа по брой регистрирани коли, спрямо населението. Проблемът е, че почти 90 на сто от реализираните сделки са за потребявани коли, при това в голямата си част на преломна възраст. Това е причината градовете ни наистина да преливат от стари превозни средства и да се "задъхват" от газове и мръсотия. Затова и столицата ни се нарежда измежду най-мръсните градове в Европа.

За последните две години автопаркът в България е скочил с 200 хиляди бройки. Всички регистрирани моторни превозни средства в страната за 2016 г. са 305 393, отписаните от КАТ са 106 694. Така през миналата година в България автопаркът е нараснал със 198 699 бройки. В регистрите на КАТ към 1 януари 2017 г. фигурират 4 031 841 моторни превозни средства.

При колите "втора ръка" пазар едноличен лидер е германският "Фолксваген" с 31 720 регистрации, на нивото на почти всички нови коли. Това е и най-популярната марка в България, с над половин милион коли в страната. Към 1 януари тази година, опелите са - 22 939, а "Мерцедес" заема третата позиция на вторичния пазар - с 20 895 автомобила. На края на класацията за 2016 г. са "Шкода", "Сузуки" и "Киа" - с около 2-3 хиляди бройки за годината.

Статистиката на КАТ сочи, че почти 180 хиляди автомобила соцпроизводство все още се движат в България.

Въпреки че старите автомобили са сред основните фактори за замърсяване на въздуха в големите градове, ние живеем в единствената страна в света, където при покупка на стар автомобил се плащат по-малко данъци и такси, отколкото за нов. Улиците на София и на големите градове са все по-претъпкани със стари коли, заемащи всяка педя свободно пространство, включително градинките и тротоарите. Голяма част от тях не помръдват от местата си с месеци и години, повечето семейства разполагат с 2- и 4 автомобила. А когато се движат, тези стари коли замърсяват повече, предизвикват инциденти и катастрофи, гълтат пари за части и сервиз в пъти повече от новите, съвременни модели. Фактите показват, че тази тенденция продължава с пълна сила и няма изгледи за промяна в посока развитие на автопарка в близко бъдеще.

2017 г. ще е една от важните години, в които ще трябва да се очертаят тенденциите за близкото бъдеще. Ще се пренасочим ли към покупката на повече нови коли, ще се увеличи ли интересът към алтернативните по-екологични задвижвания, ще се включи ли държавата в тази битка за по-чист въздух, по-сигурно пътуване, по-малко технически проблеми и жертви на пътя?

Първият и най-важен, за съжаление, е безхаберието на огромната част от нас, българите и абсолютното нехайство към важните неща, които не се отнасят пряко към днешния ден или състоянието на джоба ни, коментира Борислав Цаков, председател на "Прес-Авто Клуб - България".

Вторите са свързани с цената на екологично чистите машини. А третите са, че държавата изобщо не се замисля да подпомогне модерната тенденция - липсват данъчни облекчения, няма субсидии за възстановяване на част от стойност на екологичните коли към клиентите, каквато практика има в много европейски държави. Единственото облекчение в тази посока у нас е микроскопична и е само за ползвателите на електрически коли, които не плащат за паркиране в централните зони на София и големите градове.

Обнадеждаващото е все пак, че въпреки отпора на държавата регистрираните през миналата година хибрида са 2474 и 274 електромобила. Поглед към екологичните автомобили като цяло показва, че в страната има едва 805 електрически превозни средства, като от тях едва 215 са коли.

А вече са ясни и финалните претенденти в българския конкурс за кола на годината за 2017 г. Организираният от "Прес автоклуб България" конкурс протече на два етапа и днес е официалната церемония по връчването на наградите в конкурса и коронясването на "Автомобилът на годината - 2017". В категорията леки автомобили за високия приз се борят Сitroen C3, Mercedes E-класа, Renault Megane, Suzuki Baleno и Volvo S90.