Планът Юнкер има своите големи възможности, по които считам, че все още не сме използвали достатъчно. Иска ми се там да видим повече проекти, касаещи развитието на стратегическата пътна инфраструктура, проекти за енергийна ефективност в публичния сектор и модернизирането на водната инфраструктура.
Министърът в оставка напомни, че страната ни отчита сериозни успехи с финансовите инструменти през предишния програмен период и даде пример с програмата „Жесика“.
Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на конференция на тема „Планът „Юнкер“ – възможности и резултати“, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, съобщиха от пресцентъра на МРРБ.
Министър Павлова отче, че в областта на водната инфраструктура, която е с най-големи нужди, няма подаден нито един проект към т.нар. план „Юнкер“ от нашата държава, а потенциала е огромен. Според регионалният министър програмата може да финансира проекти, обхващащи водоснабдителни системи, строителство на нови язовири и мерки за по-добра енергийна ефективност във ВиК – сектора, с което да се допълнят усилията на правителството в тази област.
Пред представителите на бизнеса министър Лиляна Павлова отбеляза, че през тази година ще има ръст на проектите, които се изпълняват с европейско финансиране по всички оперативни програми. Според нея безвъзмездната европейска солидарност е ключова за развитието на базисната инфраструктура у нас и трябва да се направи всичко възможно от страна на държавните институции, с подкрепата на бизнеса и неправителствения сектор, това финансиране да се запази и след 2020 г.
„Нуждите от инвестиции там са най-големи и ние трябва да защитаваме и отстояваме една голяма част от европейските инвестиции и солидарност да продължат, за изграждане на пътна, водната и градска инфраструктура. Убедена съм, че колкото повече разширяваме възможностите на инструментите за финансов инженеринг, като плана Юнкер и Фонда на фондовете, ще имаме по-голям успех на резултата, който търсим“, категорична бе Павлова.
„Тя е добър пример как фондовете за градско развитие могат да помогнат базисната инфраструктура да се развива и привлича ресурс и капитал“, посочи тя. Програмата, стартирала с бюджет от 33 млн.евро, е привлякла инвестиции за над 180 млн.лв. по 32 проекта в 7-те големи града на страната. Те имат огромен ефект и добра основа за подобряване на средата, активизиране на бизнеса и създаване на нови работни места. Реализирани са проекти като тържища, пазари, паркинги, киносалони,частни училища и медицински центрове, завод за автомобилни части и др. „Апелирам бизнеса да е иновативен и креативен, защото фондовете за градска среда дават огромни възможности“, категорична бе Павлова.
В тази връзка министърът напомни, че по ОП „Региони в растеж 2014-2020“ са разширени инвестициите чрез финансовите инструменти. Достъп до тях имат 39-те големи и средноголеми български града. Стартовият капитал е увеличен на 370 млн.лв. , разпределени в три фонда за градско развитие – един за София, и по един за Северна и Южна България.
Ресурсът е разпределен в две категории. 270 млн.лв. са предвидени за проекти за градско развитие, а 100 млн.лв. за проекти за развитие на туризма и туристическите атракции. Туристическият фонд няма ограничения за териториалния обхват. Допустими за финансиране са всички атракции и паметници на културата с национално и световно значение в страната.
Министър Павлова допълни, че към фонда от Оперативната програма „Региони в растеж“ са предвидени допълнителни 100 млн.лв. Те са предвидени като допълнителна възможност за финансиране на допълнителни дейности като археологически разкопки или реставриране на обекти, паметници на културата, са получили средства от туристическия фонд.
Разширени са и възможностите за финансиране на проекти за градско развитие с финансиране от финансовите инструмента. Така например те ще подкрепят проекти в редица сфери – здравеопазване, образование, спорт, култура и др. Допустими са инвестиции като лаборатории, медицински центрове, аква и луна паркове, спортни центрове, игрища, частни училища, образователни школи и др., отбеляза още министър Павлова. Според нея сериозна ниша има в областта на градския транспорт. Там нуждите са огромни, а към момента единственото финансиране е по линия на проектите за интегриран градски транспорт.
„По линия на фонда и плана Юнкер бихме могли да увеличим финансирането за управление на трафика, ел. таксуване, изграждане на паркинги и др. Можем да сме креативни, да комбинираме проекти с възвращаемост, разкриват работни места и подобряват градската среда“, категорична бе Павлова.
Друг сектор с голям потенциал е енергийната ефективност на публични сгради, внедряване на енергоспестяващи системи на градове, малки населени места, училища и друг вид публична инфраструктура.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството обърна внимание, че за кандидатстване по линия на финансовите инструменти няма ограничения за това кой е инициатор и бенефициент, както и изискване дали става дума за физическо и юридическо лице.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)