Може ли политиката на "моркова и тоягата" да спре миграцията от Африка към Европа?

Миналата седмица ЕС сключи споразумение с Мали, предвиждащо съюзът да предостави финансови средства за развитие, създаване на заетост и укрепване на границите в замяна на принос в борбата срещу каналджиите и съгласие да приема обратно депортирани лица от Европа, се посочва в анализ на БТА.

В четвъртък на заседанието на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители от съюза приеха да се стремят към по-активно взаимодействие с африканските страни, но същевременно представители на структури от областта на политиката по миграцията предупредиха, че възприемането на подхода на "моркова и тоягата" може да създаде опасен прецедент. Според най-известното подобно споразумение, това с Турция, на Анкара бяха обещани ускорени преговори за членство в ЕС, както и помощ в замяна на пресичане на миграционния поток към Европа. Но този договор, който беше сключен през март и се основава на принципа "един за един" - тоест един бежанец от Турция идва в Европа за всеки сириец, приет обратно на турска територия - беше силно критикуван от ООН и правозащитни организации.

Изследванията обаче показват, че вместо да насърчават хората да си останат в Мали в краткосрочен план, тези икономически стимули може да имат тъкмо обратния ефект, а именно да увеличат миграцията, тъй като с повишаването на доходите на домакинствата хората вече ще имат по-голяма възможност да си позволят финансово да емигрират.

Спогодбата с Мали е част от цялостната политика на Брюксел на по-засилено сътрудничество в областта на миграцията със страните на произход и транзит в Африка и Близкия изток с цел да предотврати повторение на миналогодишния безконтролен приток на около 1,4 милиона бежанци и мигранти, които дойдоха по бреговете на съюза. ЕС работи над сходни споразумения с Етиопия, Сенегал, Нигерия и Нигер, като целта е да може да депортира бързо мигрантите, които идват в Европа, но не покриват условията за бежански статут.