Случаят Хитрино даде повод за дебат сред журналистическата общност у нас как медиите съобщиха за трагедията. Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България пусна наръчник как се отразяват трагични инциденти и докъде е границата на допустимия медиен интерес, за да не се нарушат чувствата на пострадалите.
Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития, без да нараним достойнството им и да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация? Трябва да ли да гледаме на самите себе си, журналистите, като на хора, изложени на травма и да вземем мерки? Това са част от въпросите, на които отговаря АЕЖ-България.
"В наръчника се фокусираме върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. Използвахме най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ прихотерапевт", уточнват от Асоциацията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)