Медийният мониторинг обхваща периода 6 октомври - 13 ноември, и 13 медии - трите национални телевизии и 10 онлайн медии.
Патриотичният вот до голяма степен също е свързан с постистината, защото той не е свързан толкова с аргументи, колкото с общото напрежение и страховете на хората от ситуацията с бежанската вълна, коментира експертът.
Последвайте канала на
Социалните медии играят все по-голяма роля при формирането на вота. Това е един от изводите в медийния мониторинг на президентската кампания през 2016 г., осъществен от фондацията "Медийна демокрация" и "Маркет линкс" и представен днес.
Данните показват, че двамата основни кандидати Цецка Цачева и Румен Радев са най-често споменаваните лица в медиите, като за първи път премиерът Бойко Борисов е изместен от лидерското място. Цачева и Радев се характеризират и с позитивно отношение на медиите към тях. Въпреки че Цецка Цачева имаше много силно медийно присъствие и положителен медиен рейтинг, в крайна сметка тя загуби изборите, коментира Орлин Спасов от фондацията, цитиран от БТА.
Друг акцент от мониторинга е, че представителите на националистическите и патриотичните формации в лицето на кандидата за президент Красимир Каракачанов са спечелили в хода на кампанията много позитивно медийно отразяване. Медийният рейтинг на Каракачанов се нарежда на второ място след този на Цачева. Тук имаме нов феномен, при който патриотични и националистически теми се преместиха към центъра на публичността и днес са характерни за почти всички водещи медии, коментира Орлин Спасов.
Медийният експерт Георги Лозанов посочи, че тази кампания е била журналистически по-активна спрямо предишни, но отбеляза, че независимо от това тя е станала жертва актуалния в момента термин "постистина" - че не фактите и аргументите формират вота. Той даде пример с късното обявяване на кандидатите за президент, както и с успоредното произвеждане на референдума. Преносът на телевизионен рейтинг в сериозните политически дебати каква ще бъде нашата избирателна система е аргумент около фактите. Затова и гласуването в този референдум е свързано с едно предварително доверие и влияние на една телевизионна харизма, добавя Лозанов.
Тук имаме един феномен, който е свързан с това, че като че ли традиционните медии губят позиция си при формирането на мнения в аудиторията и при вземането на решения за кого да се гласува. Медийната среда в социалните мрежи оказва все по-голямо влияние, добави експертът. Според него в хода на тази предизборна кампания във Фейсбук е наблюдавана голяма вълна от сарказъм, от иронично отношение към ключовите кандидати, което показва как тази алтернативна медийна среда заема централно място при формирането на вота.
30 ноември 2016 г. в 21:02 ч.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)