"Файненшъл таймс": В София витае усещането, че пада завесата на Борисовата ера

Макар че подобен сценарий не е най-добрият за инвестиционния климат в България, благоприятните икономически условия дават известна защита при подобен сценарий, посочва "Файненшъл таймс".

Съществува и риск, както в други европейски страни, едно споразумение за подялба на властта между десния и левия център да засили подкрепата за антисистемни популистки движения, посочва вестникът.

Британският вестник "Файненшъл таймс" публикува поредица от материали, посветени на актуалната обстановка в България след победата на генерал Румен Радев в президентските избори.

В едната от статиите, озаглавена "Голяма коалиция по германски модел изглежда малко вероятна в България", вестникът отбелязва, че в страната се задава период на несигурност след победата на генерал Радев, подкрепен от опозиционната Социалистическа партия, и след оставката на десноцентристкото правителство, открила пътя към предсрочни парламентарни избори напролет.

Тези избори ще бъдат трети след март 2013 г. и както предишните два пъти изглежда ще имат за резултат фрагментиран парламент, посочва вестникът. Цитират се социологически прогнози, че никоя партия няма дори да се доближи до постигане на мнозинство в 240-местното Народно събрание, което вещае деликатни и дълги преговори за съставяне на коалиционно правителство.

Политиците от системните партии обаче са наясно, че следващото правителство трябва да може да управлява трайно. България ще поеме ротационното председателството на ЕС за шест месеца през януари 2018 г. и няма да бъде най-добрата реклама за страната, ако то падне в средата на изпълнението на задълженията си на европейската сцена, отбелязва вестникът.

Всички помнят дългия период на нестабилност и политически хаос през 2013 г. след уличните протести заради високите цени на тока и след назначаването на нов шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Затова някои политически коментатори казват, че най-желателният изход от изборите би бил "голяма коалиция" по германски модел между главната десноцентристка партия и главната лява партия - ГЕРБ и БСП, и някои инвеститори се надяват на"позитивни изненади" от една такава коалиция - например някакво споразумение, което да изясни бъдещето на проблематичната АЕЦ "Белене", пише всекидневникът.

Пътят към такава голяма коалиция обаче ще бъде трънлив, на първо място заради голямата разлика, с която Радев победи своята десноцентристка съперничка Цецка Цачева. Това бе лично поражение за премиера Бойко Борисов, който сам избра кандидатката на своята партия. В София витае усещането, че пада завесата на Борисовата ера в България, започнала преди десет години, подчертава "Файненшъл таймс".

България има слаб опит с големи коалиции. ГЕРБ и социалистите са заклети съперници. След падането на комунизма и първите демократични многопартийни избори през 1990 г. е имало само една голяма коалиция, сформирана през 2005 г. с цел да се осигури безпроблемно влизане на страната в ЕС, припомня вестникът.

Освен това няма гаранция, че ГЕРБ и социалистите ще спечелят достатъчно места, за да формират коалиция, опираща се на солидно парламентарно мнозинство. Цитира се социологът Кънчо Стойчев, според когото ГЕРБ трудно би събрала повече от 70-75 места в бъдещия парламент, а социалистите могат да спечелят само 50-55 места.

Главната заплаха в България идва от ултранационалистическата десница, която успя да привлече подкрепа, използвайки обществените страхове от нелегалната миграция от мюсюлмански страни, добавя "Файненшъл таймс", като привежда в подкрепа на това твърдение факта, че кандидатът на тази десница успя да събере 15 на сто от гласовете на президентските избори. Затова се очаква съюзът на ултранационалистите да се представи по сходно добър начин и на парламентарните избори, заключава лондонският вестник.

В друга статия, озаглавена "Вакуум в управлението заплашва да попречи на напредъка на България", вестникът отбелязва, че репутацията на страната за политическа стабилност в сравнение с нейните съседи е поставена под въпрос след избирането за президент на Румен Радев - бивш командир на ВВС без политически опит досега, и то с неочаквано голяма преднина.

Според "Файненшъл таймс" той е импонирал на много избиратели като патриот, несвързан с политическата класа на страната, която не се радва на доверие. Вестникът описва патовата политическа ситуация, възникнала в страната след оставката на правителството на Бойко Борисов в резултат на изборната загуба и поради ограничените пълномощия на сегашния президент в последните два месеца от мандата му.

В опит да излезе от тази ситуация президентът Плевнелиев свика "консултации" с висши политици от целия политически спектър, включително и Радев, което ще бъде първи тест за политическата независимост на новоизбрания президент от неговите социалистически поддръжници, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.

По-нататък се цитират мнения на някои наблюдатели в София, според които Радев е най-пресният пример за влиянието на Русия в страната, която беше най-близкия сателит на СССР в периода на комунизма и продължава да е зависима от руския природен газ. Припомнят се и изявленията на новия президент по време на предизборната кампания, че ще работи за прекратяване на санкциите срещу Москва, като в същото време е препотвърдил като "неподлежащо на преговори" членството на България в ЕС и НАТО.

Според "Файненшъл таймс" въпреки недоволството от двете основни партии, ГЕРБ вероятно ще победи социалистите на следващите избори, но няма да получи мнозинство за самостоятелно управление. Цитират се и прогнози на наблюдатели, според които ГЕРБ няма да получи повече от 25-27 процента от гласовете, което ще изправи Борисов пред дилемата да състави ново коалиционно правителство, което да подготви страната за ротационното й председателство в ЕС, започващо през януари 2018 г.

Вестникът отбелязва и растящата популистка тенденция в България по примера на други европейски страни, изразена в успеха на трите т.нар. "патриотични" партии, но смята, че само една от тях - ВМРО, е в състояние да спечели значителен брой гласове. Изданието добавя, че разединеният Реформаторски блок - естествен съюзник на ГЕРБ, може и да не прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Въпреки сравнително добрите си икономически показатели напоследък страната се нуждае от продължаване на структурните реформи, ако иска да запази шанс да догони страните с по-високи доходи в Централна Европа, се отбелязва в статията. Един от приоритетите в това отношения е борбата с корупцията по върховете, проникнала в политиката и съдебната система, както твърди и Европейската комисия.

Въпреки че такива реформи са набелязани, следващите месеци вероятно ще бъдат доста изнервящи за инвеститорите, защото "частните проекти, които са в ход, са изправени пред забавяне поради политическата ситуация, а новите ще трябва да бъдат отложени", добавя "Файненшъл таймс", цитирайки българския икономист Георги Ганев.