МВнР се отчете

Осъществени бяха демарши в министерствата на външните работи на страните членки на ООН, като бяха връчени вербални ноти с молба за подкрепа за кандидатурата на Ирина Бокова.

През разглеждания период българо-американските отношения бяха издигнати на качествено ново равнище. От Министерството отбелязват развитието на интензивен политически диалог със САЩ на всички равнища.

МВнР работи последователно за установяване на устойчив политически диалог с Канада. Премахването на визовия режим на Канада за българските граждани бе разглеждано като приоритет на двустранните ни отношения.

МВнР участва активно в усилията на правителството за осигуряване на тясно и ефективно сътрудничество с Турция за охрана на общата граница и справяне с миграционния натиск, се посочва в отчета.

Защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина, както и оказването на съдействие при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина са също сред приоритетите в работата на МВнР.

Степента на изпълнение на заложените в частта "Външна политика" на правителствената програма приоритети свидетелства, че МВнР ефективно осъществява вменените му от закона функции, се посочва в отчет на МВнР за периода от ноември 2014 г. до ноември 2016 г., публикуван на сайта на Министерството.

За периода от началото на мандата на правителството до момента основната цел в дейността на МВнР е защитата на националните интереси в съзвучие със стратегическия курс на принадлежността на страната ни към ЕС и НАТО и с поетите международни ангажименти.
Фокусът е бил върху няколко направления - засилена интеграция на страната в ЕС и НАТО; ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница; подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там; активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн; задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики; българската номинация за генерален секретар на ООН.

Сред основните събития със значителен външнополитически резонанс се отбелязват успешното участие на страната ни в Срещата на върха на НАТО във Варшава; участието на България в Общия дебат на 70-та и 71-та сесии на Общото събрание на ООН; българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, както и на Комитета на министрите на Съвета на Европа; подготовката за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Една от най-важните задачи пред българската дипломация към момента е подготовката за провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС, което беше изтеглено с 6 месеца напред в резултат на Брекзит. МВнР осъществява редовни контакти с ресорните институции на ЕС, с партньорите в рамките на Триото - Естония и Австрия, и с текущите председателства.

От началото на своя мандат правителството продължава да утвърждава България като последователен, надежден и отговорен член на НАТО със засилваща се роля в процеса на формиране и вземане на решения и успешно поддържан и увеличаван принос за операциите и мисиите на Алианса.

През отчетния период бе реализирано успешното участие на Република България в 70-та и 71-та сесии на ОС на ООН. Особено силен акцент бе поставен върху подготвителната работа по кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, отбелязват от МВнР.
В отчета се припомня, че в МВнР беше създадена оперативна работна група по кандидатурата,бяха изготвени План за действие и Концепция по изборната кампания за българската кандидатура за ГС на ООН. До всички задгранични представителства на Република България бяха изпращани подробни инструкции за работа по кандидатурата, изготвени бяха ноти до страните постоянни членки на СС на ООН и до страните от Източноевропейската регионална група на ООН.

МВнР е подготвило материалите за изслушването на Ирина Бокова пред ОС на ООН, за участието й в публичния дебат с кандидатите, както и за интервюта с различни медии. Организирани са били посещенията на Ирина Бокова в Ню Йорк, Лондон, Кайро, Мадрид, Токио, Дакар и Луанда за сметка на средствата, осигурени за кандидатурата й за ГС на ООН.

Обективният анализ на провелите се гласувания сочеше, че настоящите кандидати от ИЕРГ не са в състояние да наберат нужната широка подкрепа сред мнозинството от членовете на СС на ООН. С амбицията да запази шанса на ИЕРГ да излъчи следващия ГС на ООН министър-председателят Бойко Борисов изпрати писмо до председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност на ООН, с което номинира Кристалина Георгиева като кандидат на България за поста Генерален секретар на ООН. Георгиева се ползва с широка подкрепа и контакти в международен план, което предостави възможност с издигането на кандидатурата й българската страна да направи сериозен опит за консолидиране на Източноевропейската регионална група, посочват от МВнР и допълват, че налице е била и заявената вече готовност на редица членове на регионалната група да подкрепят новата българска кандидатура.

Дейността на Кристалина Георгиева е високо оценена в ООН и други международни организации, което я поставяше в позиция на разпознаваем кандидат, способен да предложи решения на актуалните проблеми и предизвикателства, стоящи пред организацията. Въпреки че Кристалина Георгиева нямаше достатъчно време, за да развие кампания, тя получи окуражителни гласове от редица членове на регионалната група. Забавянето на консолидацията на ИЕРГ и желанието на страните-членки на СС на ООН да ускорят процеса на избиране на ГС, за да може да се подготви за изпълнението на задълженията си, доведе обаче до избирането на генерален секретар, излъчен не от нашата регионална група, се отбелязва в отчета.

Като отговорен член на международната общност, страна членка на ЕС и страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., България спазва стриктно своите ангажименти към търсещите закрила, и същевременно стриктно спазваме контрола върху националната ни граница и границата на обединена Европа. България беше една от първите държави в Европа, които станаха обект на засилен миграционен натиск и които предприеха спешни мерки за адекватната охрана на външните граници на ЕС. Още в началния етап на засилване на миграционния натиск към страната ни бяха предприети редица мерки за справяне с новата, извънредна ситуация, включително с активното участие на МВнР. По оценка на авторитетни международни служби и организации от засилването на миграционния натиск към нашата страна през 2013 г. досега капацитетът на страната ни за предоставяне на закрила се е повишил значително.

В контекста на украинската криза двустранният диалог с Русия на високо политическо ниво бе ограничен. Основните контакти между двете страни в периода 2014-2016 г. бяха политическите консултации в София на ниво заместник-министър на външните работи и срещата между министрите на външните работи Даниел Митов и Сергей Лавров през юли 2016 г. в Сочи.