Хазната прибира по 5140 лева от всеки българин догодина

Световната финансова криза доведе до натрупване на 5.296 млрд. лева бюджетен дефицит през 2009 - 2012 г., а след това вътрешнополитическите трусове продъниха бюджета с почти 7 млрд. лева за периода 2013-2015 г., показват изчисленията на ИПИ.

Екипът на института е убеден, че следващият бюджет трябва да е скромен и консервативен - без дефицит. Затова икономистите препоръчват ограничаването на разходи, които не са неотложни и жизнено важни.

Догодина всеки българин трябва да извади 5140 лева от джоба си, за да подсигури разходите на държавата, предвидени в бюджет 2017. Това изчислиха от Института за пазарна икономика.

ИПИ представи вече традиционната разбивка за задълженията на данъкоплатците към хазната. Сметките на икономистите се основават на разчетите на правителството в оставка, заложени в проектобюджета. Оказва се, че през 2017 г. трябва да заработим и внесем по 303 лева за издръжка на чиновниците и по 583 лева за армия и полиция. Още по 468 лева ще платим за образование, а по 591 лева, за да работи здравната система.

Както и предни години, най-голямото бреме са социалните разходи - за да има пари за пенсии, помощи и обезщетения, на всеки данъкоплатец се пада да внесе средно по 1723 лева. Не са малко и парите, които всеки от нас трябва да плати заради заемите, с които се е нагърбила държавата. Само лихвите по стари дългове ни костват по 116 лева. Това е повече от лептата ни за култура и спорт догодина - 87 лева на човек, пише в. "Сега".

Заради борчовете, теглени от различни правителства досега, на българския данъкоплатец се падат по 3341 лева държавен дълг, показват калкулациите на ИПИ. От института отправиха апел към политиците да не превръщат бюджет в арена на предизборно надцакване и демагогия. В следващите дни предстои парламентът да обсъди и гласува проекта на второ четене, а вече има доста заявки за раздуване на разходите.

Обикновено ИПИ изготвя алтернативен бюджет, в който предлага реформи и мерки за вразумяване на разходите и вдигане на приходите. Този път обаче икономистите залагат основно на придържане към бюджетна дисциплина и не виждат шансове за реформи - заради неяснотите след оставката на кабинета "Борисов" и заради влошаването на прогнозите за европейската и световната икономика. При по-дълъг период на безвремие и безвластие има рискове администрацията да работи по-слабо и приходите да намалеят, обясни Калоян Стайков.

Той коментира, че докато в страни като Белгия и Испания икономиката може да се развива добре и без редовни правителства, в България не е така. Колегата му Петър Ганев посочи, че политическата криза около провала на кабинета "Орешарски" се е оказала по-опустошителна за икономиката ни и за държавните финанси от глобалната криза.