Дядо Добри на хляб и лук, взима причастие

Екатерина крие баща си не само от медиите, но и от хорските очи като цяло. Само комшии и най-близките хора на живия светец имат възможността да зърнат дядо Добри и да разменят по някоя дума с него.

Желанието си къде да бъде причестен роденият през далечната 1914 г. благочестив столетник казва буквално в последния момент. Часове преди тръгването дядо Добри указва посоката и близките му го карат към съответната света обител.

Освен това таченият и уважаван столетник се храни от време на време и с варени и запечени картофи, отново собствено производство от градинката. Понякога хапва и плодове. Пийва водичка и почти никаква друга храна и течности не приема.

Сега благочестивият дядо живее повече от скромно при дъщеря си Екатерина в Скравена. Преди това за него се грижеше другата му сестра - Богдана, в елинпелинското село Елешница.

Живият светец от Байлово спазва изключително стриктно строгия 40-дневен коледен пост. През него 102-годишният благодетел може да похапва риба, плодове и зеленчуци, но не и месо.

"В разговорите с него той ми сподели: "Докато хората нямат проблеми със здравето и материалното, не се молят. Но когато се разболеят или ги връхлети някакъв сериозен проблем, тогава почват да се молят и да търсят спасение в Бог. Не трябва да е така! Нужно е постоянно да се молим, да вярваме и да се уповаваме на Бог, не само когато сме болни и имаме нужда от помощ", разказа режисьорът Неди Джон Крос. Той е автор на филма "Тихият ангел", посветен на живия светец от Байлово.

За тежкия му начин на живот споделиха от най-близкото обкръжение на живия светец, пише в. "България днес". Те са готови да придвижат тачения вековник до Кремиковския манастир, където дядо Добри често обича да се отбива, а понякога и да отсяда за известно време.

Най-големият дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" се е отдал на много тежък хранителен режим. Той яде само хляб и салата от домати и пресен лучец от градината на дъщеря му Екатерина от ботевградското село Скравена, където дядо Добри продължава да живее вече няколко месеца.

По подобен начин дядо Добри взе и последното си причастие в края на май. Тогава живият светец сънува баташките мъченици, а присънилите му се жертви на зловещите турски кланета разстроиха беловласия мъж. Терзания дали всички мъченици са били покръстени измъчваха душата на дядо Добри и той светкавично пое към София. Още на следващия ден след съня, който съвпадна с почитането на баташките великомъченици от църквата - 17 май, се причести. Ритуалът се състоя в столичния храм "Св. Богородица - Живоприемний Източник".

Повече от година дядо Добри не се е появявал в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и в столичния храм "Свети Седмочисленици", където преди време можеше да бъде видял с пластмасова чашка в ръка, пълна с монети. С тази чашка човеколюбивият столетник изпроси над 35 000 лв., които дари на храм-паметника, и поне още толова, с които ремонтира десетки църкви и храмове из цяла България.