Вижте какви са вариантите:
Съществува още една неизвестна – дали „големите играчи“ ще успеят да надвият в борбата тези, които са популярни лица на местно ниво и няма ли да се окаже един парламент, пълен с напълно непознати лица.
Втори вариант: Избори с преференция, където кандидатът, който получи повече индивидуална подкрепа, може да задмине подредените от партийните централи кандидати.
Четвърти вариант: Смесена мажоритарна система, при която половината от кандидатите ги редят партийните централи, а другата половина избирателите – с преференции.
Първи вариант: Мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. При този вариант страната се разделя на 240 района, точно колкото и броя на депутатите. Така битката за всеки един район ще е отделна. Според политолозите минусът на този вариант е, че много от хората ще останат непредставени в парламента.
Трети вариант: Отворени листи, при които избирателите сами определят реда на кандидатите, които партиите предлагат. Според политолозите този вариант е по-демократичен „и по-мажоритарен елемент в пропорционалната система. При него гражданите са напълно свободни те да аранжират кандидатите си и в много краен вариант те се подкрепят според реалния брой гласове, които са получили.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)