- Организацията на заплащането на труда не привлича, не задържа и не мотивира хората. Ръководителите на организации от сферата на услугите се стремят към малка диференциация, заплащане за длъжност, а не за принос и по този начин продуцират нетворческо отношение в професионалната дейност и професионалното израстване.
- Покупателната способност на генерираната СРЗ в сектора ще намалява в седващите години, защото според официалните прогнози България най-накрая ще излезе от дефлационните нива, който регистрираше 2 поредни години. Напрактика задържането на заплатите в сектора на същите нива от тази и предходната година ще отнеме известен реален финансов ресурс от служителите в сектора.
- Утвърждава се становището, че секторът на услугите е най-големият „работодател” в икономиката. Именно като такъв са необходими по-сериозни дейстия по посока уравновесяване пазара на труда в тази сфера с по-високи възнаграждения, пропорционални на добавената стойност, която факторът труд произвежда.
- Особено значение за по-нататъшните успешни икономически реформи имат и изпълняваните от сектора социални функции – създаване на работни места, намаляване на безработицата, възмож- ност за трудова реализация, образование, квалификация и преквалификация и пр.
- Трудовите ресурси се насочват в дейности, свързани с решаването на текущите икономически проблеми, докато тези със стратегическо значение засега остава в периферията на приоритетите. Това води до формирането на сравни- телно неравномерна и ирационална отраслова структура на заетостта в услугите и налага постепенното й усъвършенстване с цел по-нататъшното успешно развитие на този сектор и на икономиката като цяло.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)