Лагерът в Харманли пламна от лайшманиоза

„В лагера в Харманли има десетки случаи на тропическата болест лайшманиоза и стотици заразени от краста. Затова настоявам за спешно поставяне на бежанския лагер в Харманли под карантина”, заяви зам.-председателят на общински съвет Светлана Николова, пише в. "Монитор".

„Поисках преди време официлна проверка от Министерството на здравеопазването в РПЦ в Харманли, но такава не е направена и досега. Заради множеството сигнали от медици направих собствено проучване”, каза още Николова.

Само в рамките на един ден тя е заснела 16 обитатели на центъра, които имат язви по ръцете и краката. „Веднага след това изпратих снимките на известен специалист, светило по паразитни и тропически заболявания в България, който ме информира, че това на снимките е кожна лайшманиоза. В България досега се среща само висцералната форма на заболяването, кожната е непозната. Тя се причинява от тропически насекоми”, допълни Николова.

Тя отказа да разкрие името на лекаря, който е потвърдил заболяването по снимките. Тя уточни, че става въпрос за кожна лайшманиоза, известна като „тропическа язва“, „Алепска пъпка“, „Бяла проказа“. Наричали я още „Злото от Алепо“.

Характеризира се с язви, които причиняват отпадналост и болезнени сърбежи.

„Сред бежанците има случаи на кожна лайшманиоза, но тя трябва да се дигностицира от лекара в Разпределително-приемателния център в Харманли. След това случаите трябва да се изпращат за лечение в специлизираната клиника по тропически болести в Пловдив”. Това съобщи д-р Станимира Тананова, зам.-управител на Регионалната здравна инспекция в Хасково – РЗИ.

Според РЗИ обаче лайшманиозата не попада всписъка на опасните заболявания, които те са длъжни да следят и контролират по разпоредбата, известна като „Наредбана 21”. Сред тях не попадала и крастата, за която също се тварди че е пламнала сред бежанския център.

От началото на годината досега има само 3 официлно регистрирани случая на лайшманиоза в Хасковско. И трите случая са от чужденци, търсещи временно убежище в България. Два от тях са били в центъра от затворен тип в Любимец. Един е именно от РПЦ-Харманли, който е от отворен тип. Това означава, че чужденците се движат свободно из града. Тъй като тово са предимно млади мъже, много от тях контактуват с местните проститутки.

„Ако се докаже, че има такива зарази освен бежанския лагер ще пламнат и ромските махали. След това и целия град”, втрещени са местни жители.

Лайшманиозата се развива при по-топло време, тъй като е тропическа болест. Зимата е много удобен период да се излекува и да се спре масовото й разпространение, смятат медици.

Разпространител са тропически насекоми, но в България тази роля могат да изиграят пясъчните мухи и т. нар. папатаци.

Досега упрвата на лагера в Харманли категорично е отричала, че сред обитателите има преносители на заразни болести.

Общинската съветничка Светлана Николава е и журналист. В Харманли обаче тя е известна със симпатиите си към националистически формации. Неведнъж е била упреквана, че спекулира по темата с бежанците.

„В никакъв случай проучването ми не е предизборно. Започнах работа по него още преди първия тур на изборите. Оповестих съмненията си, защото смятам, че в лагера стават ужасяващи и наистина опасни за целия град неща”, каза Николова пред „Монитор”.

„В лагера в Харманли няма нито един потвърден досега случай на лайшманиоза или краста. Всички кожни обриви по кандидатите за убежище в РПЦ-Харманли са причинени от лоша битова хигиена. Всеки път при съмнения за заболяване нашите лекари изпращат чужденците при кожни специалисти. Няма място за тревога и паника”, коментира по-късно временният началник на лагера в Харманли Димитър Захариев. Според него дори случаят от лятото, който е влязъл в регистрите на РЗИ като заболяване от лайшманиоза в Харманли не се е потвърдил. „От специализираната клиника в Пловдив пациентът се върна с диганоза за друго кожно заболяване, не толкова опасно и не заразно”, допълни Димитър Захариев. Според него в момента в РПЦ в Харманли има настанени около 3000 чужденци. Прави се всичко възможно да им се осигурат поносими битови условия. Огромен проблем обаче бил нежаланието им да чистят помещенията и да спазват лична хигиена.