Експерт: От българска гледна точка изборът на Хилари Клинтън е по-добър (видео)

Доцент доктор Костадин Грозев е преподавател в Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Нова и съвременна обща история".

Костадин Грозев е роден на 24 април 1961 г. в Пловдив. Той е завършил специалност История и втора специалност Английски език в Софийския университет (1985 г.). Получава докторска степен през 1990 г. и от същата година е старши асистент. Става главен асистент три години по-късно, а от 2007 г. е доцент.

Костадин Грозев се занимава с историческото и политическото развитие на САЩ и Великобритания. Той е автор на редица трудове, издадени у нас и в чужбина.

Доц. Грозев, бихме искали да ви питаме каква е процедурата за избори за президент на САЩ?

Процедурата по избор на държавен глава в САЩ, може би става дума за най-силния човек света, като власт и контрол, които има не само върху собственото си население, но и върху целия свят, е доста сложна. От гледна точка на организация на изборния процес става дума за непряко гласуване в един тур, в който американските гласоподаватели гласуват в щатите, в които живеят или са родени, или където са регистрирани като избиратели. Гласуват по различни начини. Кой пуска бюлетина, кой с машини за гласуване, кой по пощата.

Интересното е че, предварителното гласуване по пощата вече започна месец преди вота и в някои от ключовите щати, които може би ще решат изхода от борбата, се очаква че до 8 ноември да гласуват около 40%, което е много висок процент за нас.

Според американската Конституция изборите се провеждат в първия вторник след първия понеделник на ноември всяка високосна година. 8 ноември е най-късният възможен ден от месец ноември за провеждане на избори през тази година. В този ден американците гласуват и те гласуват за избиране на свои представители по щати в т. нар. Избирателна колегия, която в крайна сметка ще се събере отново по щати през първата половина на декември. Нейните членове ще обявят във всеки щат кой е победителят и в зависимост от броя места, които има съответния щат в Колегията. Най-големият щат - Калифорния има 55-ма представители, най-малкият – Аляска - има 3-ма. Общият брой се определя от броя на конгресмените и сенаторите в съответния щат. Всеки щат има по 2-ма сенатори (за всеки щат по 2-ма). Освен това всеки щат, според броя на населението, има опреден брой представители - най-малкият има 1, най-големият има 55. Общият брой е 538 души. За да бъде избран президентът, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа и около това магическо число на президентските избори се върти един много сложен процес на разпределението на гласовете, където много фактори имат значение, като най-значителният е политическата география на страната.

Кой според вас има повече шансове Хилари Клинтън или Доналд Тръмп?

През цялата тази кампания, включително и в момента, Хилари Клинтън има много по-големи шансове от Доналд Тръмп. Мога да го обясня това с редица аргументи, основният от който е демографията. Демографският фактори са твърдо зад Клинтън, за нея са по-голямата част от малцинствените групи, които се увеличават, става въпрос за латиноси, за небелите американци, които Тръмп поради своята особена кампания успя да отблъсне всички тези групи успя да отблъсне. Той заради това има предимство сред белите мъже без диплома за висше или без колежанско образование, което означава, че за да може Тръмп да спечели повече гласове от Клинтън в национален мащаб, което може да стане с тази несправедлива система на непряко гласуване. Човек, който не е спечелил в национален мащаб, при подходящо разпределение на гласовете той може са стане президент на САЩ, както стана през 2000 г. когато Джордж Буш- младши спечели срещу Ал Гор (вицепрезидент на Клинтън), въпреки че той имаше с 3,5 млн. гласа по-повече. Разпределението бе такова, че Буш получи малко над 270 гласа. Така че демографията твърдо седи зад Клинтън. Зад нея стои и фактът, че по принцип Демократическата партия има по-широко електорално ветрило. Тук проблемът е как да се мобилизира този електорат, докато Републиканската партия има по-малко избиратели, но те са твърдо решени да гласуват за републиканците.

При Хилари има по-добре смазана и действаща предизборна машина, опитна и която действа по класическите образци на американската политика. Зад нея са и големите пари. Тръмп претендира, че е много богат и сам си финансира кампанията. Но все още зад него не застанали, а предполагам, няма да застанат, големите пари на републиканците. Хилари Клинтън има повече пари. Парите невинаги може да решат едни избори. Джеб Буш имаше 100 млн. долара в предизборния си фонд, но не успя да се наложи над Тръмп. Така че има редица фактори, които действат в посока Клинтън.

Разбира се, има и фактори, които действат в посока на Тръмп. Не случайно той е на това място, на което е. Ако преди година или година половина бях казал, че Тръмп ще е кандидатът с шансове да спечели изборите за Белия дом, може би всички експерти щяха да ме помислят за луд и да ми се изсмее. Но реалността е такава.

Зад Тръмп стои Републиканската партия, все пак, която има интерес да спечели най-малкото Конгреса в тези избори и в името на запазването на статуквото и разширяване на тези позиции преглътнаха Тръмп, който не бе много в схемата на елита на Републиканската партия. Зад него стои, очевидно, желанието за промяна на статуквото.

Тръмп, заслужено или не, медийно или не, яхна една вълна на недоволство, въпреки че за това недоволство няма достатъчно обективни причини, в смисъл че икономическото състояние на американците е по-добро от 2012 г, и значително по-добро и от 2008 г., около кризата и въпреки всичко, очевидно, има, особено сред белите американци чувство за упадък на средната класа и намаляване на доходите, може би в смисъл, че има по-голям растеж на на доходите, какъвто имаше през 90-те. И това е нещото, което действа в посока на Тръмп. Той има своите шансове, но електорално, географско, организационно, дори и като поведение на кандидата, включително и в предизборните дебати, пътят на Тръмп към Белия дом е много по-стръмен, отколкото този на Хилари Клинтън и Доналд Тръмп има едни много малки пътеки да завоюва тези 270 гласа, докато Хилари има доста повече възможности за комбинации - Невада, Флорида, Охайо, Пенсилвания. Само в Охайо, един от тези ключови щати, Тръмп води относително по-убедително.

Да предположим, Хилари Клинтън влиза в Белия дом на 8 ноември, какво ще промени тя?

Тя ще донесе със себе си определено чувство за историчност и уникалност - първата жена, избрана за президент на САЩ. Тя ще донесе със себе си опита. Клинтън не може да изненада много американците и света. Тя е в обществените прожектори и във вниманието на медиите, в публичния обществения живот вече 30 години в различни качества - от съпруга на президент и първа дама през човек, който е имал голяма кариера, и министър на здравеопазването в първото правителство на своя съпруг, впоследствие сенатор от Ню Йорк, държавен секретар и кандидат за президент в онази епична битка през 2008 г., когато тя се изправи срещу Барак Обама. Хилари веднъж се опари от една особеност на американското общество, че изправени пред избора първата жена или първия афроамериканец за президент, американците избраха афроамериканцеца вместо жената, може би създавайки едно впечатление, че обществото по-лесно преживява расизма, отколкото сексизма. Това може и тази година да окаже някакво въздействие.

Определено Хилари Клинтън ще донесе промени. Тя ще доведе хора от нейния кръг Ню Йорк и Държавния департамент, с които е работела. Тя в рамките на тази кампания зави малко наляво под силното влияние на Бърни Сандърс (бившият съперник на Клинтън по време първичния вот на демократите) като фактор в първичните избори. Тогава тя бе принудена от обстоятелствата, когато от едната страна бе антисистемния играч Тръмп в Републиканската партия, от друга страна бе антисистемният играч Сандърс в нейната партия. При положение, че най-възрастният играч тогава Сандърс привлече гласовете на особено, на родените през това хилядолетия американци. Всичко това я принуди да ревизира част от своите възгледи, поне пропагандно, по отношение на търговските споразумение и свободната търговия, спрямо Близкия изток и Ислямска държава.

Най-силният коз в кампанията на Хилари Клинтън са Барак и Мишел Обама и Бърни Сандърс, които водят кампания в нейна полза. Бил Клинтън е малко нож с две остриета. Но Мишел и Барак Обама направиха няколко много силни речи в нейна подкрепа. И всъщност тук е и борбата за либералното наследство на първия негър-президент на САЩ. Така че тя, от една страна, ще продължи неговата политика, от друга страна, очевидно тя в момента не се дистанцира и не го ограничава да участва в нейната кампания, което ще се опита да продължи политиката на Обама, като например здравната реформа и други жалони, поставени от него.

Хилари обаче има славата на по-радикална и на малко по-крайна от Обама във външната политика. така е възможно, тук става въпрос за една много голяма геополитика, която се води в световен мащаб, но тези нотки на фона на възобновяващи се синдроми на Студена война особено през последните месеци, те могат да бъдат задълбочени. В Софийския университет имаше една конференция за предизвикателствата пред НАТО англичани и германци изразиха предположения, че независимо кой от двамата претенденти ще стане президент, има опасност от един малко нов изолационизъм, едно по-голямо вглеждане в Америка в себе си, едно леко дистанциране от международните ангажименти и към НАТО, и към съюзниците си.

Клинтън е достатъчно твърда. Тя започна с гаф своето министерстване през 2009 г. Така че едно ново лице в Белия дом в нейно лице и една подмяна на екипа, едва ли Джон Кери ще бъде отново пак държавен секретар, ще даде ново начало. Новият човек винаги дава възможност за ново начало. Дали ще бъде „рестарт“ или нещо друго - „перегрузка“, или прочие на едни отношения, най-вече с Русия, Европа, Китай, Мексико. Имиграционният проблем е в центъра на предизборната борба, както и борбата с тероризма. Така че очевидно тя ще трябва да подаде сигнали към обществото, че е разбрала този патос на кампанията и съответно, поне на повърхността външната политика, да предприеме някакви мерки.

Като споменахте за промени във външната политика, ще има ли промяна в отношенията между Америка и България?

Трудно може да кажем, че България заема някакво място в предизборната борба в САЩ. Отношенията с България минават през отношенията на САЩ с ЕС. Но същевременно през минават през регионалните аспекти на това, което става на Балканите.

Не бива да забравяме, че от едната страна ние имаме като съсед един проблематичен съюзник на САЩ като турския президент Реджеп Ердоган. От друга страна на Черно Море е Русия, а от другата страна – Украйна. Наши съседи са гърци, македонци, сърби.

Това геополитическо положение на България според мен предопределя и ще предопределя, независимо от нашите вътрешнополитически ежби, климат и прочие, вниманието на САЩ към България като една важна територия, върху която е разложен важен съюзник, когото САЩ възприемат като стратегически съюзник в редица начинания.

Българската външна политика не може да си мери силите, да бъде равностойна с политиката на велика сила, свръхдържава и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и скорошните събитията около избора на генерален секретар на ООН го показаха, че между сравнително малка България и една малко по-голяма и важна Португалия, Португалия бе предпочетена пред България, независимо от политическата окраска на кандидатите и съотношенията в политическите семейства, които има в Европа. Тук става въпрос за ролята и мястото на България в НАТО.

Клинтън е позната в България. В България има хора, като посланик Елена Поптодорова, които са работели с нея. Част от нашия политически елит също е работел с нея. За мен изборът на Хилари е по-нормален, по-позитивен от българската гледна точка, отколкото енигмата Тръмп, който не се знае какво ще стане. Той издигна като свой лозунг идеята, че САЩ трябва да бъдат непредсказуеми във външната политика. Според мен това е много опасно в съвременната обстановка винаги една свърхдържава да бъде непредсказуема. Тя като бъде непредсказуема, тя може да направи много непредсказуеми гафове и грешки, от които може да зависи и бъдещето на човечеството. Така че от тази гледна точка, считам от българската ни камбанария Клинтън е по-добър избор от Тръмп. Въпреки че пък неизвестното носи и възможността за по-големи промени. В България едно от нещата, които можем да поискаме е премахването на визите, виждаме, че се правят някакви стъпки с Канада. Там вече бе постигнато нещо. Там въпросът е до имиграцията и някои общи неща.