Реставрираха стенописите в Драгалевския манастир (снимки)

Завърши поредният етап от консервацията и реставрацията на стенописни фрагменти от отделения втори, горен слой стенописи от 17 век в наоса на средновековната църква “Св. Богородица Витошка” в Драгалевския манастир. Средствата бяха отпуснати от Министерството на културата (МК).

Бе извършена консервационна обработка – гръб, лице и реставрация на стенописните фрагменти от 17 век, отделени през 1999-2000 г., с наличен протекционен слой, залепен върху живописната повърхност, основно разположени в абсидата и южната стена, на обща площ около 21,5 кв. м.

Поради богатата си история и култура, включително и за постиженията в българското изобразително изкуство от различни периоди, средновековната църква притежава статут на историческа, художествена и архитектурно – строителна недвижима културна ценност с категория “национално значение”.

През 17 век по неизвестни причини наосът на църквата е бил преизписан повторно. Някои изследователи свързват втория стенописен слой с дейността на атонския монах Пимен Зографски, за когото се знае, че е изписал или обновил множество църкви и манастири в Софийската Света гора /според житието на светеца от неговия ученик Памфилий/. И двата слоя стенописи в средновековната църква “Св. Богородица Витошка” в Драгалевския манастир имат висока художествена стойност и са изключително ценни представителни произведения на късносредновековната монументална живопис.

Съхранените най-ранни изписвания в интериора на средновековната църква в манастира, според ктиторския надпис над входа на западната стена, са приключени през 1476 г. Външните й стени са изографисани в по-късни периоди – западната фасада и нишата – в края на 15 век и началото на 16 век, а северната, която сега е вътрешна южна стена на новата църква – през 17 - 18 век.

Комисия, включваща експерти и изкуствоведи от МК и от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), извърши преди дни оглед на място и прие извършените консервационно-реставрационни работи по стенописите на средновековната църква, като препоръча консервационните дейности по стенописните фрагменти от 17 век да продължат и през следващата година.