Революционерите са толкова по-необходими, колкото по-малко останаха

В предизборния щаб на кандидат-президентската двойка „Татяна Дончева – Минчо Спасов“ отделихме определено внимание на фраза от коментар на г-н Ивайло Калфин неотдавна в телевизионно предаване.

„Има една разлика между Таня Дончева и мен. Тя иска да направи революция откъм институцията“, казва Ивайло Калфин и пояснява: за мен президентската администрация не е място, където да започнеш да водиш битки с останалите власти, а да почнеш да търсиш съгласие между тях, така че да има някакъв ефект за хората, а не да създаваш шоуто“.

Разликите между Татяна Дончева и Ивайло Калфин са повече от една, но нека да видим в какво всъщност е заподоздряна Татяна Дончева? Нейната изострена критичност към нископродуктивното функциониране на повечето български институции е известно отдавна. Решителните ѝ намерения тази картина да бъде променена – също. В рамките на сегашната кампания всеки ден по няколко пъти Татяна Дончева разяснява идеите си за конституционни промени след анулиране на Велико народно събрание, въвеждането на пряка отговорност на бъдещия главен прокурор пред президента, засилването на механизмите за контрол и отчетост в съдебната сиситема и т.н.

Излишно е да разказваме цялата ѝ платформа именно конкретиката в тази платформа предполага и ще наложи дълга и сериозна работа „с останалите власти“. За българското общество това упражнение има историческо значение и Татяна Дончева е напълно готова да го предприеме. С такава нагласа има и нещо ... революционно. Не е ясно, обаче, къде е опасността за диалога и взаимодействието с другите институции, ако президентът се откаже да симулира смиреност и абстрактна извисеност над проблематичното всекидневие на българите и ако вземе та пораздруса блажено задрямалите в сенките на статуквото.

Думата „революция“ е част от вербална изява на г-н И. Калфин. И не може да се разбере дали е в кавички или не. Надяваме се, че е направил неволна хиперболизация, е че самият той, работил доста дълго с различни „останали власти“ през различни сезони няма да отрече, че революционерите от началото на 21 век са толкова по-необходими, колкото по-малко останаха.