От заплащането на българските учители зависи бъдещето на професията

Синдикатът "Образование" се надява да види финансовото израстване на учители и директори през следващите десет години, за да се отделим от последното място, като най-бедни учители в Европа, заяви Петров.

Младите учители до 30 години у нас са около 2 процента Младите учители до 30 години у нас са много малко - около 2 процента, съобщи Петров. Статистиката се променя, защото има и голямо текучество.

От заплащането на българските учители зависи бъдещето на професията, заяви в интервю за БТА по повод днешния Международен ден на учителя Юлиян Петров - председател на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа".

Петров коментира, че обявеното вчера предстоящо увеличение на учителските заплати у нас е в резултат на месечните преговори между социалните партньори. Той припомни, че беше подписан и Колективен трудов договор, обявен на учителския събор през юни.

По думите му заплатите на българските учители бележат сериозно ниски нива, като безспорно, нашите педагози са "квалифицираните работещи бедни" в Европа. Заплатите на българските учители, сравнени с тези на колегите им в Дания и Ирландия, имат не само контраст, а и разлика в десетки пъти, коментира Петров.

Според него големият проблем на българските учители е свързан - първо с тяхното огромно натоварване, а от заплащането им зависи какво ще е бъдещето на учителската професия. Новият закон за предучилищното и училищното образование не дава конкретни перспективи какво ще се случва с финансирането на образованието и с професията на учителя, заяви Петров. Той отбеляза обаче, че има очаквания учителската професия да стане регулирана или учителят да е държавен служител.

То се дължи на това, че много от младите хора, започващи работа като учители, след две-три години напускат и се насочват към друга сфера, каза Юлиян Петров. Статистиките се променят към по-лошо, като под 10 процента от завършващите педагогически специалности желаят да стават учители, каза председателят на Синдиката "Образование". По думите на Петров много малко от успешните студенти, с високи резултати, искат да учат за учители, а по-скоро е обратното.

"Студентите с най-ниски оценки учат в педагогическите специалности и това очертава много мрачна картина - няма ги младите учители, няма ги и конкретните действия", коментира Петров. Тъжна е статистиката у нас за най-висока средна възраст на учителите, която е от 59 години, заяви Юлиян Петров.

Той уточни, че това е около 15 години повече от средностатистическата средна възраст на учителя в Европа. Към това се добавя и фактът, че огромна част от българските педагози вече са в предпенсионна или в пенсионна възраст, а някои от тях са и пенсионери, посочи синдикалистът. Всички тези негативни данни са свързани с ниския авторитет на учителя у нас, с трудностите в училище и с изхабяването в учителската професия, обобщи Петров.