Любчо остава сирак преди да се роди, бори сe с тежка болест (снимки+видео)

Момче остава сирак още преди да се роди. Трагичен инцидент на 8 март 2002 г. погубва майка му и баща му, а него обрича на неясно бъдеще. Пиян шофьор убива на пешеходна пътека родителите на Любчо. Майката Невена умира броени часове след сблъсъка. Баща му Ивайло – осем месеца по-късно, след като не излиза от кома. Заради разкъсана плацента, скъсана пъпна връв и липса на кислород, той се ражда с трайни увреждания.

Вече 14 години Любчо се бори със заболяването си – детска церебрална парализа. Въпреки тежката си диагноза, той постига напредък, а днес вече е ученик в осми клас.

„Докторите ни казаха веднага да отидем да видим внучето си, защото не знаеха дали до сутринта ще издържи“, разказа ни през сълзи Саня, бабата на Любчо.

Казват, че няма по-голяма мъка от тази да погребеш детето си. Съдбата е жестока към Саня и съпруга й, на които се налага да живеят със скръбта от загубата на дъщеря си. Смисълът за тях идва с появата на Любчо. „С него живеем“, категорична е баба му.

„Трудно ни е, има доста увреждания, но има и напредък“, разказа пред Novini.bg бабата на Любчо – Саня.

Тя сподели за ежедневните предизвикателства, с които се сблъсква Любчо. Всеки ден той се опитва да надскочи себе си – да говори по-ясно, да ходи правилно, да догонва развитието на своите връстници. Но в очите му се чете желание. Ученик е в 132 СОУ „Ваня Войнова“, където, с помощта на баба си, успява да учи заедно с останалите деца.

Срещаме се Любчо и Саня преди поредната рехабилитация. Тъкмо бяха приключили учебните часове, когато двамата отново бяха поели на път. Идваха при Дилена Балабанова, рехабилитаторката, която с широка усмивка на лице ги посреща. Дилена или Диди, както я нарича Любчо, се похвали, че много си говорят по време на процедурите, а същия ден той й разказваше за това, че вече е в осми клас.

„Не съм момче, аз съм осмокласник“, хвали се Любчо.

Освен рехабилитация, той ходи и на плувна терапия, посещава центровете за деца с увреждания. Досега са му направени 19 вливания на стволови клетки в Москва, били на лечение в Евпатория и в Полша. Посещавали са нееднократно и санаториум в България. През октомври отново им предстои лечение в чужбина. Питам я за помощта от държавата, а бабата на Любчо не крие – държавата дава, но не е достатъчно и отбелязва, че у нас „бюрократичната машина“ е много голяма. Саня често е срещала огорчение, но казва, че добрите хора са много. Благодарна е на всеки, който е помогнал за лечението на Любчо.

Като всяка баба Саня иска най-доброто за внучето. Пожелава си един Любчо да може да се обслужва сам, да играе и да има приятели. Саня казва за Любчо, че е “умно детенце, незлобливо, човечно“. Тя подчертава, че освен всичките терапии, най-важното за децата като нейния внук, е любовта. И за финал ни разказва следния епизод от техния живот:

Любчо е в предучилищна, когато Саня поставя две купички пред него с по един кестен във всяка от тях. Момчето с лекота казва, че 1+1 е 2, но не може да каже колко е 2+2, когато броят на кестените в купичките вече е 4.

„Споделих това на педагожката, а тя ми каза" „Може цял живот да не научи, че 2 и 2 е 4, но той трябва да знае, че е обичан“, подчертава Саня.

През октомври на Любчо му предстои ново пътуване в чужбина, за да направи поредната рехабилитация. Всеки, който иска да помогне, може да направи дарения на тази сметка:

Райфайзенбанк
BG 25RZBB91551000646190
Титуляр: Любомир Ивайлов Еленков
Paypal:saniahristova@yahoo.com