Срещаме се Любчо и Саня преди поредната рехабилитация. Тъкмо бяха приключили учебните часове, когато двамата отново бяха поели на път. Идваха при Дилена Балабанова, рехабилитаторката, която с широка усмивка на лице ги посреща. Дилена или Диди, както я нарича Любчо, се похвали, че много си говорят по време на процедурите, а същия ден той й разказваше за това, че вече е в осми клас.
„Не съм момче, аз съм осмокласник“, хвали се Любчо.
Освен рехабилитация, той ходи и на плувна терапия, посещава центровете за деца с увреждания. Досега са му направени 19 вливания на стволови клетки в Москва, били на лечение в Евпатория и в Полша. Посещавали са нееднократно и санаториум в България. През октомври отново им предстои лечение в чужбина. Питам я за помощта от държавата, а бабата на Любчо не крие – държавата дава, но не е достатъчно и отбелязва, че у нас „бюрократичната машина“ е много голяма. Саня често е срещала огорчение, но казва, че добрите хора са много. Благодарна е на всеки, който е помогнал за лечението на Любчо.
Като всяка баба Саня иска най-доброто за внучето. Пожелава си един Любчо да може да се обслужва сам, да играе и да има приятели. Саня казва за Любчо, че е “умно детенце, незлобливо, човечно“. Тя подчертава, че освен всичките терапии, най-важното за децата като нейния внук, е любовта. И за финал ни разказва следния епизод от техния живот:
Любчо е в предучилищна, когато Саня поставя две купички пред него с по един кестен във всяка от тях. Момчето с лекота казва, че 1+1 е 2, но не може да каже колко е 2+2, когато броят на кестените в купичките вече е 4.
„Споделих това на педагожката, а тя ми каза" „Може цял живот да не научи, че 2 и 2 е 4, но той трябва да знае, че е обичан“, подчертава Саня.
През октомври на Любчо му предстои ново пътуване в чужбина, за да направи поредната рехабилитация. Всеки, който иска да помогне, може да направи дарения на тази сметка:
Райфайзенбанк
BG 25RZBB91551000646190
Титуляр: Любомир Ивайлов Еленков
Paypal:saniahristova@yahoo.com