Почина бившият израелски президент Шимон Перес

"За мен няма никакво съмнение, че Димона даде на Израел възпираща сила. Смятам, че Димона беше първата крачка към Осло", каза той през 2014 г.

Бил е женен за починалата през 2011 г. Соня. Имат три деца и няколко внуци.

В кибуца се захваща отрано с политика и през 1947 г. се присъединява към предшественика на израелската армия Хагана. Негов покровител става Давид Бен Гурион, който обявява създаването на държавата Израел.

Като външен министър на големия си съперник от Партията на труда Ицхак Рабин той бе натоварен да води преговорите. Споразуменията донесоха Нобелова награда за мир на Перес, както и на Рабин и на палестинския лидер Ясер Арафат през 1994 г.

Като генерален директор на министерството на отбраната Перес полага основите на израелската ядрена програма и работи за изграждането на реактора в Димона, където основен доставчик е Франция.

Перес е избран за депутат през 1959 г. и служи в парламента почти без прекъсване до встъпването си в длъжност като президент през 2007 г.

Перес оправдава изграждането на реактора в Димона с недостига на енергийни ресурси на Израел, но изтъкна и възпиращите му свойства.

През 1996 г. е премиер, когато над 100 цивилни са убити в бомбардиран от Израел лагер на ООН в ливанското село Кана.

През 50-те години като генерален директор на министерството на отбраната участва в снабдяването на Израел с модерни оръжия, по-специално от Франция, с която е бил привилегирован посредник в едни тесни отношения.

Приписва си заслугата, че по онова време е въвел прилаганата и досега политика на неяснота от страна на Израел дали притежава ядрени оръжия или не.

Решението с две държави, израелска и палестинска, които мирно съжителстват една до друга, "е единственият начин да се сложи край на тероризма, на насилието и на омразата", каза той през февруари за сп. "Тайм" въпреки западането на тези споразумения.

Роден в охолно семейство през 1923 г. в тогавашна Полша и днешна Беларус, Перес емигрира през 1934 г. в управляваната от Великобритания Палестина.

Бившият израелски президент и виден държавник Шимон Перес почина тази сутрин на 93-годишна възраст в Тел Авив, съобщи Ройтерс, като се позова на израелското радио.

В Израел аурата му на последен оцелял от поколението на основателите на Израел и активното му политическо присъствие в течение на десетилетия го наложиха като водеща фигура. Два пъти премиер от 1984 до 1986 г. и от 1995 до 1996 г., президент от 2007 до 2014 г., министър на отбраната, на външните работи, на финансите, съратник на Давид Бен Гурион, Рабин и Ариел Шарон, той се превръща в уважаван авторитет, макар и често да е бил критикуван на различните си длъжности, както в управлението, така и в опозицията.

Перес е участвал и в мирните преговори с Египет и Йордания, единствените арабски страни, с които Израел е подписал мирен договор.
"Не аз съм се променил. Мисля, че се промени ситуацията. Докато съществуването на Израел бе застрашено, бях това, което бихте нарекли ястреб. Щом усетих, че арабите са отворени за преговори казах, че и ние това предпочитаме", каза той пред "Тайм".

Преди две седмици Перес постъпи в интензивното отделение на болница "Тел ха Шомер" край Тел Авив с тежък инсулт. Лекарите решиха да поставят пациента на командно дишане и в изкуствена кома. Вчера специалистите съобщиха за рязко влошаване на състоянието му, посочва ТАСС.

С кончината на Шимон Перес от света си отиде една историческа фигура, последният оцелял от поколението на основателите на израелската държава и един от архитектите на споразуменията от Осло, положили основите на палестинската автономия през 90-те години на миналия век, което му спечели и Нобеловата награда за мир, припомня АФП, цитирана от БТА.

Смъртта на носителя на Нобелова награда за мир за 1994 г. беше потвърдена от личния му лекар и негов зет Рафи Валден, отбелязва Франс прес. Валден каза, че Перес е починал в съня си в 3 часа тази сутрин (полунощ по Гринуич). Той не даде повече информация, а само уточни, че на сутринта ще има пресконференция.

Участва в подготовката на Суецката експедиция от 1956 г., в която действат заедно Израел, Франция и Великобритания. През 70-те години като министър на отбраната подкрепя строежа на първите еврейски селища на окупирания Западен бряг, които впоследствие се разраснаха и днес са широко смятани за препятствие пред постигането на мир.

Шимон Перес беше водещ фактор в преговорите с палестинците, заради които получи Нобеловата награда за мир. Той е един от основните архитекти на историческите мирни споразумения в Осло (1993 и 1995 г.) между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Тези споразумения положиха основите на палестинската автономия и от тях се очакваше да доведат до мирен договор.