Тази история започва през 80-те години в град Владимир, Русия. Тогава едно момче се ражда с рядко генетично заболяване и получава тежка присъда - да живее в инвалидна количка и да умре млад. 31 години по-късно компютърният специалист Валерий Спиридонов става единственият човек в света, готов да смени тялото си. Тежката мускулна атрофия не го отделя от инвалидната количка, а лъч надежда вижда в революционната идея на италианския неврохирург Серджо Канаверо да присади глава към тяло.
Валерий Спиридонов: По принцип имам заболяване още от дете. Не мога да се движа, не мога да вървя без помощта на инвалидната количка и за това прецених, че методите на д-р Канаверо и тази операция могат да ми дадат шанс да се движа самостоятелно. Истината е, че аз съм доброволец в този т.нар. проект. Винаги съм харесвал науката и новите технологии. От дете съм свикнал да постигам целите си, харесва ми да решавам проблемите, пред които е изправено човечеството, с помощта на новите методи, които не са съществували преди.
Така, срещата с д-р Канаверо на закъснява, а светът е в шок. Големи имена в науката са на мнение, че операцията е невъзможна, а Валерий е обречен на смърт. Д-р Канаверо обаче е убеден в методите си – нужен е донор в мозъчна смърт, а успехът на операцията се крие в едновременното отделяне на двете глави от тялото. Следва дълга операция, много специалисти и продължителна изкуствена кома. Към момента Валерий се е подложил на редица изследвания и е подробно запознат с методите на операцията.
В. Спиридонов: Ключовият елемент в този експеримент е ПЕГ, което е полиетиленгликол, който действително може да осигури проводимостта на нервните импулси на разреза в гръбначния стълб. т.е. това потвърждава успеваемостта на тази операция и затова съм по-скоро оптимист. Все пак има подобни успешни експериметни с плъхове, защо да не се случи и с хора. По план операцията трябва да бъде 36 часа. Ще участват над 150 души, специалисти от различни области – хирурзи, анестезиолози, реаниматори и много други специалисти. Стойсността на операцията ще бъде от 7 до 15 милиона, в зависимост от това, къде ще бъде направена. Аз нямам ангажимент и не се занимавам със събирането на парите и с финансирането. Нямам кампания за набиране на средства, защото не мога да нося лична отговорност за толкова много пари. Това е работа на Канаверо и негова е задачата за финансирането. Той търси дарителите, обръщал се е към фондовете и дори към правителствата на различни държави. Получихме подкрепа, за щастие, защото това наистина е един много важен проект, който ще помогне най-вече на бъдещето на медицината. Сигурен съм, че с този проект ще се появят нови лекарства, нов вид рехабилитация дори. Затова смятам, че това е инвестиция за бъдещето, и ще бъде оценена и запомнена... Знаете ли, отначало се страхувах, но в последствие осъзнах, че моята задача е да направя така, че никой да не се страхува. Ние правим всичко възможно, този експеримент да е сигурен и в него да повярват дори и най-великите имена в световната наука. Правим много сериозни изследвания и имаме сериозна подготовка, затова не се страхувам, а и не ми остава време - имаме много работа... Моите близки ме подкрепят безусловно. Разбира се, всички осъзнават сериозността на това, което искам да направя. Имам натиск от различни страни, много хора се опитват да ме разубеждават да не се подлагам на този експеримент. Те виждат, че въпреки заболяването ми, имам много добър социален живот - работа, семейство, приятели. Но пак казвам, близките ми разбират колко важно е всичко това за мен, това е единственият ми шанс за пълноценен живот. А и тази операция не е важна само за мен, а за цялото човечество. Не искам никой да се притеснява. Опитвам се да обясня, че тази операция за мен е нещо много сериозно и отговорно, а не просто една скъпа евтаназия.