Българският евродепутат Ангел Джамбазки настоява за открит дебат в Европейския парламент по темата за свободата на доставката на стоки и търговията. Повод за това е отговор до него от Европейската комисия относно нарушения на разпоредбите за единния европейски пазар от страна на скандинавските държави.
В този си вид нито ЕК, нито Европейския парламент, нито ЕС като цяло са ефективни. Имаме една раздута бюрократична машина, която обслужва частни/корпоративни интереси за милиарди и ощетява цели държави, нации и производители.
Ето какъв коментар направи евродепутатът от ВМРО:
Представителят на ВМРО – Българско национално движение описва редица случаи, в които държави-членки създават изкуствени бариери (законови и фактически) пред свободната търговия.
Позната до втръсване е мантрата, че ЕС се крепи на свободата на движение на стоки, но когато имаме едно системно нарушение на това правило, започваме да се питаме каква точно свободата на стоки има в ЕС. Има стотици, ако не хиляди примери за ограничаване на конкуренцията. ЕК си затваря очите. Ако България си позволи подобна политика, веднага ще започне дебат, проверка и дело срещу нас в съда на Европейския съюз.
Според Ангел Джамбазки това е практика в най-различни сфери и тя е не е патент само на скандинавските държави. Българският представител привежда конкретният пример с вината като илюстрация на двойните стандарти, които прилага и поддържа Европейският съюз. Според него вината е колкото на отделните държави членки, толкова и на европейската комисия, която знае и вижда, но охотно си затваря очите.
Също така всеки монопол има правомощието да решава произволно кои продукти могат производителите от определена държава на произход да предлагат на пазара. Например българско вино никога не би могло да се конкурира с френско вино, защото българското вино никога няма да бъде считано за толкова добро, колкото е френското вино.
Тази политика за закупуване на монополите възпрепятства вноса и конкуренцията, защото производителите са ограничени да предлагат единствено категориите продукти, посочени от монопола, вместо да предлагат цялата си гама от продукти (биологични вина, по-висококачествени бутикови вина, вина от местни сортове грозде и т.н.)
Така повече не може. Ето защо по отношение на политиката на конкуренцията настоявам да започне дебат и да се направят сериозни реформи. Ако някоя държава пречи или уврежда интереса на друга държава или на бранш от друга държава, нека срещу нея да се прилагат реципрочни мерки. Лицемерно е сутринта да ни проповядват за свободен пазар, на обяд да блокират износа на български стоки, а вечерта да ни държат сметка какво се направили като реформи и какво не сме. България далеч не е най-големият грешник в ЕС.
Това е двоен стандарт и лицемерие. Не може да се търпи повече това отношение и тази политика. Българското правителство трябва да постави ребром въпроса и да настоява за решение. Не може да искат от нас да изпълняваме и преизпълняваме правилата, а другите държави да ги нарушават в наш ущърб. Ясно е, че ЕС се нуждае от пълномащабна реформа. Няма друг начин.
Той привежда пример с блокирането на вноса на български вина в скандинавските държави. Оказва се, че Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия са наложили държавен монопол върху продажбата на алкохол. Производителите са ограничени в своите предложения в отговор на посочените от всеки монопол спецификации в офертите за закупуване на вина за продажба на дребно в съответната държава. Спецификациите засягат категориите продукти (червени или бели вина, биологични вина, сортове грозде) и най-вече цените.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)