Що е то ''синдром на самозванеца''?

Албърт Айнщайн, Кейт Уинслет и Майк Майърс страдат от „синдрома на самозванеца“ (Imposter syndrome).

Вярвайте в себе си, знанията и постиженията си.

Говорете с някого. Не сте сами, защото много успешни хора страдат също като вас. Намерете някого в същото положение и обменете опит.

Не е нужно всичко да е перфектно. Правете грешки. Напомняйте на себе си, че да си най-добрият не е проблем, а предимство.

Що е то „синдром на самозванеца“? Това е термин, който описва неспособността на успелите хора да разпознаят собствените си успехи, както и страха им да не бъдат разкрити като измамници, пише "МегаВселена".

Във факултета по право на университета Харвард, жените винаги се оценявали по-ниско, отколкото мъжете.

Защо жените са склонни да подценяват постиженията си? Една от теориите е, че това се случва когато чувстваш, че не принадлежиш към определена среда и изначално си аутсайдер. Жените са част от това, което наричаме доминираща работна среда, като правото, медицината или политиката и попадайки в такава, много често веднага започват да се чувстват като аутсайдери. Това от своя страна води до развитието на „синдрома на самозванеца“.

Доказано е, че момичетата учили в девически училища са по-ефективни и имат по-високи стремежи за кариера. Да се отървем от стереотипите, в които обществото твърди, че жените не трябва да учат математика или наука също е добра мярка срещу зараждането на синдрома.

Що се отнася до индивидуалните личности, засегнати от синдрома, ето и три предложения за преодоляването му:

Изследвания показват, че синдромът засяга по-често жените, особено когато трябва да оценяват собствените си резултати.
В проучване, въпреки равната квалификация на мъжете и жените, 60% от мъжете били склонни да вярват, че са „по-добре квалифицирани“, за да оглавят офиса.

Наименованието на синдрома идва от психолозите д-р Кланс и д-р Имс в края на 70-те години и се определя по три начина:

Хората, засегнати от него се чувстват като измамници и се страхуват да не бъдат разкрити;
Приписват успеха си на всичко друго, но не и на собствените си постижения;
Омаловажават труда си;

„Синдромът на самозванеца“ не засяга всички хора, а само изключително успешните такива. Проучване за успешните хора показва, че 70% от тях са наясно със „синдрома на самозванеца“. Всъщност, проблемът на тези хора изглежда се крие в невъзможността им да отнесат успеха към личността си. Съществува някаква пропаст между това, което пише в автобиографията им и историята, която разказват.