"Галъп": Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията

Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система.

Това сочат данните от експресно проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли. Изследването е част от собствена изследователска програма на агенцията, посветена на актуалната тема за съдебната власт, престъпността. Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори "по навик", коментират социолозите. Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани, посочват от "Галъп".

Одобрението към НАП /одобрение 60 на сто и неодобрение 32 процента/, Държавната агенция национална сигурност /51 на сто срещу 35 процента/, МВР /54 на сто и съответно 42 процента/ е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, Министерството на правосъдието или пък парламента. Някъде в средата в "подреждането" на институциите остава правителството /одобрение 42 на сто и неодобрение 54 процента/. Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не "спасява" парламента, който по традиция е "на дъното" като олицетворение на целия политически елит. 22 на сто изказват одобрение, а 75 процента - неодобрение, показват данните.

Както обикновено, на ЕС се гледа като на коректив на българските институции. 64 на сто одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30 на сто на обратното мнение. В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата, заедно с митниците, например, е с под една десета споменавания на въпрос дали анкетираните са имали контакт в последните две години, а съдът - с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70 процента, декларират, че са имали досег със системата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните - с общинската администрация.

Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията. Към прокуратурата, твърдят, че са се обърнали 7 процента. Един процент пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда, или че са участвали в съдебно дело споделят по 10-15 на сто от запитаните. Данните свидетелстват за това, че голяма част от оценките за институциите у нас се споделят автоматично, без ясен допир до работата на тези институции. В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях, коментират социолозите.

Последното личи ясно и в отговорите на въпроса къде според българите е най-голямата корупция. Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23 на сто, хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18 на сто посочват "съда", а помолени да назоват трети, 16 на сто казват "полицията".
Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2 процента свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Социолозите са тествали и някои твърдения. Видими мнозинства /близо 90 на сто/ са съгласните с твърденията, че проблемите в съдебната система всъщност се създават от политиците и че те нямат интерес да променят сегашното положение. Двата проблема - корупция и политическа намеса - проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55 на сто споменавания този проблем се споменава като главен.

С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР. 72 на сто от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията. Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система - с 33 процента споменавания. За 29 на сто пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16 процента намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10 на сто от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.
Според социолозите това означава, че детайлите на съдебната реформа са останали по-скоро на ниво експертност, не са достигнали до широката публика. Тя продължава да назовава проблеми като корупция, морал и политическа намеса, но не вижда пряко отношение между реформата, каквато е представяна досега, и изкореняването на корупцията и политическата намеса.

Повече от една пета свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София - в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен "фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР.
Помолени да избират измежду възможни причини за високите нива на битова престъпност, анкетираните поставят на първо място леките наказания, които се налагат от съдилищата - 28 на сто споменавания. Следват проблеми на МВР и полицията, както и бавното правосъдие. На последно място се поставя неефективната работа на прокуратурата със 7 процента.

Проблемът с бавното правосъдие изпъква и при тестването на някои ценностни противоречия. 53 процента се съгласяват, че ако делата са прекалено дълги, това обезсмисля крайния резултат. 44 на сто пък споделят мнението, че няма значение колко продължават делата, важното е крайният резултат да е справедлив. 17 на сто възприемат, че прокуратурата трябва да защитава интересите на държавата, а 76 на сто - интересите на гражданите. В същото време 80 процента смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16 на сто - с повече самостоятелност. От "Галъп" коментират, че масовото съзнание е далеч от всякаква информираност и детайлност, то просто проявява ясен усет: съдебната система трябва да работи за хората и да е отчетна.