Биолог изчисли какви са шансовете да имате двойник

Много от нас са чували, че имат двойник – някой, който изглежда точно като тях. Но какъв е шансът това да се случи, от научна гледна точка? Проучванията сочат, че възможността да имате точен двойник е много по-малка, отколкото може да си помислите. Изследване на учени от Австралия, направи изчисленията и проучи вероятността двама души да споделят осем ключови черти на лицето.

Биологът Теган Лукас от Университета на Аделаида в Австралия и нейният екип изследва 4000 различни лица от американската база данни от антропометрични проучвания (ANSUR) – данни, записвани от армията на САЩ с цел проследяване на телесните параметри на войниците.

Лукас сравнява осем отличителни черти на лицето (без да разкрива точно кои) и установява, че шансовете един човек да изглежда точно като друг, покривайки и осемте характеристики, е около едно на един трилион.

Което означава, че определено има математическа възможност да съществуват двама двойници, но е изключително малко вероятно.
Най-добрият начина да се осмисли колко малка е тази вероятност е да си представите броя генетични променливи, които трябва да се подредят, за да се случи това. Същевременно с това трябва да се подреди и поредица от слабо вероятни фактори на околната среда, които също трябва да съвпаднат, защото начинът на хранене и условията на живот до голяма степен могат да повлияят на човешкото развитие.

Вероятността да съществуват двама двойници може да се илюстрира с известния проблем за маймуната, за която математически е възможно да напише произведенията на Шекспир, отбелязва Заря Горвет от Би Би Си, цитирана от БТА и bekti.bg

Ако оставите една маймуна в стая с пишеща машина за безкраен период от време, в един момент от безкрайността тя трябва да напише произведенията на Шекспир.

„Това е математически сигурно, но ако се разгледа стъпка по стъпка, става ясно зашеметяващото количество време, в което маймуната ще удря по клавишите. Ако оставим граматиката настрана, тя има шанс едно към 26 да напише правилно първата буква на „Макбет“. Дотук добре. За втората буква вероятността спада до 676 (26 х 26). До края на четвъртия ред (22 букви) тя е едно на 13 квинтилиона. Когато умножите всички вероятности, шансовете нещо подобно да се случи в действиетелност изчезват много бързо.“

Защо тогава толкова хора могат да ни кажат, че са видели някой, който изглежда „точно като теб“, след като статистически е толкова малко вероятно?

Въпросът е, че хората възприемат лицата по различен начин, което означава, че дори лицето на човека да не е същото от математическа гледна точка, хората го възприемат като същото, защото го преценяват в цялост, а не част по част. Което обяснява защо мислим, че еднояйчните близнаци изглеждат еднакво, когато в действителност има доста разлики в чертите им.

Това означава, че – дори и човек да не е истински двойник, мислим, че е, защото не можем да пресметнем дали всяка от чертите съвпада така, както в цитирането по-горе проучване. С други думи, доста вероятно е там някъде да имате двойник, за който приятелите ви си мислят, че изглежда точно като вас, но ако трябва да анализирате научно, е малко вероятно чертите ви да съвпадат.

Въпреки че резултатите са интересни сами по себе си, те са важни и за криминалистите, тъй като предполагат, че технологиите за разпознаване на лица може да са също толкова ефективни, колкото отпечатъците или ДНК за залавяне на престъпници.

Екипът съумява да покаже, че използвайки лицевите измервания на осем ключови черти, те успяват с точност да открият лице, уловено на камерата за видеонаблюдение, и да намерят съвпадащия заподозрян. Ето защо те не разкриват чертите, които измерват – вероятно за да попречат на престъпниците да надхитрят системата.

„Проучването предостави изобилие от убедителни доказателства, че лицевите антропометрични измервания са ефективно средство за идентифициране на извършителите, когато уредите за видеонаблюдение са заснели престъпление.“

И така, добрата новина е, че шансът по улиците да се разхожда ваш двойник и да върши престъпления, за които може да осъмнете зад решетките, е изключително малък. Дори и приятелите ви да мислят, че изглеждате еднакво.

Откритията са публикувани в научното издание Forensic Science International.