Бюджетът е миниран от скрити разходи и липсващи реформи

Прогнозата на правителството за развитието на икономиката до 2019 г. и свързаните с нея разчети за приходите и разходите на бюджета страдат от сериозни недостатъци. Анализите на финансовото министерство не оценяват в достатъчна степен външните рискове. Планираните приходи не са амбициозни, а сериозна част от разходите са нереалистично ниски. Кабинетът не залага на структурни реформи за подобряване на публичните финанси, а разчита на номиналния ръст на икономиката. С тези остри критики излезе в първото си публично становище новият орган за независим контрол на публичните финанси - фискалният съвет (www.fiscalcouncil.bg). Съветът вчера представи анализ на конвергентната програма за следващите 3 г., която страната ни представи тази пролет пред Брюксел, пише "Сега".

Конвергентната програма за пред Брюксел е с видимо по-добро качество от средносрочната прогноза, която е за вътрешно ползване, и това е недопустимо, изтъкна бившият зам.-министър на финансите и член на съвета Любомир Дацов. Предвижданията в нея обаче не са подкрепени с достатъчно задълбочен анализ. Според експертите правителството е подценило външните рискове - като забавяне на растежа в ключови държави, динамика при цените на горивата и др., а във вътрешен план е надценило отделни показатели. "Кабинетът залага растежът на икономиката да се ускори до 2.5% за 2017 г. и до 2.7% за периода 2018-2019 г. благодарение на частното потребление. Данните за 2015 г. не оправдават този оптимизъм", считат експертите.

Заради недобрата бизнес среда съветът няма големи очаквания и за ръст на частните инвестиции, който да компенсира намалението на публичните инвестиции заради бавния старт на новите оперативни програми. Тук оценката съвпада с тази на правителството, но фискалният съвет се чуди защо в програмата за реформи няма мерки за привличане на инвестиции. "Съвкупните инвестиции в момента са под нивото от 1996 г.", изтъкна Дацов.

Още по-остри са критиките около очакваните приходи и разходи. Правителството разчита на растежа на икономиката за свиване на дефицита, а не на провеждането на реформи, изтъква съветът. Според доклада заложените приходи за следващите 3 г. са подценени, като пред приходните агенции са поставени неамбициозни цели. Като пример се сочи ревизираната надолу оценка за ефекта от фискалния контрол на рискови стоки (от 80 на 30 млн. лв. ) и за подобряването на събираемостта за 2016 г. (от 108 на 54 млн. лв.). "В приходната част не се вижда и ефектът на отделни положителни тенденции като например спада на безработицата или заложения ръст на потреблението", посочи Дора Андреева. Според анализа приходите от осигуровки и данък върху доходите следва да са по-високи на фона на ръста на заетостта и планираното увеличение на вноската за пенсия.

В разходната част предвиденото намаление на харчовете в отделни сектори е нереалистично и даже противоречи на обявени от кабинета намерения. Пример за това е отбраната, където се залагат допълнителни годишни разходи за въоръжаване от порядъка на 300-350 млн. лв., а в същото време делът на финансиране е планиран да намалее от 1.4% от БВП през 2014 г. на 1.2% от БВП през 2019 г. По същия начин не е логично да намалеят и разходите за здравеопазване (от 5.5 на 4.8% от БВП) и образование (от 4.1 на 3.2% от БВП), изтъкна Дацов. Това са сектори, в които разходи по традиция трудно се намаляват, а реформите, особено в частта здравеопазване, са неясни и с лоша обосновка, смятат от съвета. Тези нереалистични разходи вероятно ще бъдат надвишени и могат да станат източник на допълнителен дефицит, коментираха от съвета.

Съветът оценява положително запазването на ниски данъчни ставки и данъчната структура, както и стремежа към свиване на бюджета и излизане на балансирано салдо. Дългът на България продължава да е нисък в сравнителен план, но наистина има притеснителна динамика, смятат обаче експертите. Според тях е тревожен резкият ръст на дългосрочните дългови книжа, които прехвърлят тежестта за плащане на тези дългове върху бъдещи поколения. Въпреки критиките съветът споделя оценката на ЕК за нисък риск пред фискалната стабилност в краткосрочен план.