Какво следва за бюджета на ЕС след Брекзит?

Излизането на Великобритания от ЕС ще има негативни последици върху българското земеделие във финансов, търговски, икономически и политически аспект. Това коментира пред Дарик председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.

Според нея финансовите последици ще бъдат много сериозни, защото Великобритания дава повече за бюджета на ЕС, отколкото получава.

По изчисления на института от сегашната многогодишна финансова рамка, която се прилага до 2020-а, за последните две години ще има липса от около 8 млрд. евро. Боянова заяви, че търговските последици за България обаче няма да са чак толкова големи, защото стокообменът е много малък - 4%.

Вноската на Великобритания в Евросъюза за 2014 година е 11.342 млрд. евро, а страната е получила от ЕС 6.98 млрд. евро. Германия, която също е донор за ЕС, получава 11 млрд. евро, а внася около 26 млрд. евро, сочи статистиката.

"Ако си представим, че Обединеното кралство излиза - а това следва до две години според Лисабонския договор - тогава това означава, че през 2019-а и 2020-а година, ако Великобритания вече е излязла, след като са преценени и подписани споразумения как ще изглеждат търговските отношения, тези за движение на стоки и услуги между ЕС и Великобритания, тогава тя няма да внася своята вноска. Така че през 2019-2020 година очакванията са да не влязат около 8.714 млрд. евро от Великобритания", каза Боянова.

По думите й през 2019 година за директните плащания, които се получават на площ или стопанство общо за всички страни членки, се предвижда по финансова рамка 38 млрд. евро да се дадат. Така Боянова пресметна като пример, че сумата ще се редуцира до 30 млрд. евро. Друг е въпросът, че дали с намаляването на парите от Великобритания останалите страни ще додадат средства, или ще има намаляване на парите за всички политики, в това число и земеделие и колко точно ще е редукцията за аграрния сектор.