Защо "биреният политик" Найджъл Фараж си измива ръцете с оставка?

Внезапната оставка на Найджъл Фараж като лидер на антиимигрантската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) е сред централните теми на днешния англоезичен печат. Почти всички коментари посочват, че тя не е изненадваща - това е третата вече оставка на Фараж, предишните две са се оказали блъф, което не изключва, че същото ще се получи и сега.

Американският "Вашингтон пост" припомня, че 52-годишният лидер на еврофобския лагер има огромна заслуга за резултата от референдума в полза на излизането на Великобритания от ЕС. Вестникът припомня и как британският премиер Дейвид Камерън веднъж е описал партията на Фараж като групичка от "чешити, недодялани хора и прикрити расисти". Но посланията на тази партия, насочени срещу управляващата върхушка, резонираха сред голям брой избиратели и именно натискът от ЮКИП и евроскептиците в Консервативната партия накараха Камерън да обещае референдум за британското членство в ЕС, отбелязва всекидневникът.

Именно лидерството на Фараж през последните 10 години спомогна за превръщането на ЮКИП в популистко явление в британския политически живот. Тя стана първата партия в модерната британска история - освен консерваторите и лейбъристите - която успя да спечели национални избори в страната, и това се случи на изборите за Европарламент през 2014 г., припомня изданието.

Харизматичен и противоречив, Фараж не е като другите политици в Брюксел, отбелязва вестникът, припомняйки някои негови груби изявления по отношение на висши лидери на евроинституциите. Фараж твърди, че този път наистина напуска. Но той едва ли ще изчезне напълно от политическия живот - остават още две години от мандата му като евродепутат. Независимо дали е харесван или не, той остави незаличима следа в британската политика, заключава "Вашингтон пост".

Лондонският "Гардиън" прави разграничение между Фараж и неговата партия в статия, озаглавена: "Несериозен човек, но сериозна партия". Лидерите на кампанията за Брекзита показаха истинския си лик, като отказаха да си припишат заслугата за резултата от референдума. И еврофобът Фараж, и лидерът на антиевропеистите в Консервативната партия Борис Джонсън демонстративно се отдръпнаха встрани само 10 дни, след като направиха поразията, намеква вестникът.

Някои може да се изкушат да гледат на оставката на Фараж като пореден изблик на характерната за него импулсивност, защото той неведнъж вече я подава, но остава. Може и така да е, но контекстът на тази оставка едва ли може да бъде по-сериозен. Господин Фараж трябва да поеме отговорност за промяната, за която така съществено допринесе - Великобритания току-що гласува за излизане от ЕС.

Има ли капка морал или поне мъничко обществена отговорност в такова поведение, пита "Гардиън" в редакционната си статия. Само преди две седмици и Фараж, и Джонсън бяха готови на всичко, да кажат каквото и да е и да заклеймят всеки, който не приемаше тяхната кауза за напускане на ЕС. Те обаче никога не казаха какво би означавало това напускане. Те се подиграваха на всеки, който проявяваше някаква тревога от подобен изход. И ето, че след като спечелиха, те сега се оттеглят. Очевидно работата, която отварят с катастрофалния резултат за Брекзит, им се струва твърде тежка, или вероятно твърде скучна, по сравнение с постоянното перчене по телевизията.

Политиците трябва да понасят последствията от своите действия, както правят хората в нормалния живот. Ето защо и детинската постъпка на Джонсън миналата седмица, и оставката на Фараж са достойни за презрение постъпки, които не могат да бъдат нито забравени, нито простени, заключава "Гардиън". Вестникът обръща внимание и на битката за лидерството в Консервативната партия след очакваната оставка на премиера Дейвид Камерън. Посочва се, че лидерът на кампанията за Брекзит Борис Джонсън, след като сам се отдръпна от надпреварата, застава зад бившата министърка на енергетиката Андреа Лийдсъм. Това й дава сериозни шансове и я поставя на второ място сред фаворитите след вътрешната министърка Тереза Мей, защото доста депутати консерватори сега ще последват съветите на Джонсън да гласуват за нея.

Според Джонсън именно Лийдсъм има напоритостта и решимостта да поведе партията и страната като премиер, и най-важното, можела да обедини лагерите на привържениците и противниците на ЕС в партията, оказала се пред сериозен разкол. Подкрепата на Джонсън е сериозен удар в полза на Лийдсъм, тъй като той е популярна личност сред низовата маса на партията и се ползва със значителни симпатии, след като собствената му кандидатура пропадна заради "измяната" на правосъдния министър Гоув, издигнал собствената си кандидатура, вместо да подкрепи Джонсън, както бе обещал, отбелязва "Гардиън".

Ако мнозината депутати консерватори, които бяха готови да подкрепят Джонсън, сега застанат зад Лийдсъм, битката за партийното лидерство ще се превърне в състезание между нея и Тереза Мей. Цитират се резултатите от вътрешнопартийно проучване, според което силите между двете са изравнени - 38 процента в полза на Лийдсъм, и 37 - в полза на Мей. Останалите претенденти са далеч назад, сочи "Гардиън".