Много жито с рекордно ниски цени

Жътвата е в разгара си, на много места в Южна България дори вече приключва. Информацията за нея обаче е разнопосочна. Според данни на земеделското министерство се очаква производство на над 5 млн. тона пшеница или повече от миналата година. Това се дължи преди всичко на увеличените с малко над 12% площи с жито и те вече са 11,5-12 млн. декара.

Жънем със сълзи в очите, твърди обаче Ангел Вукодинов, председател на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него е невъзможно да се даде еднозначна оценка на реколтата. По-скоро производството ще е между 4 и 4,5 млн. т, смята Вукодинов. Имало огромни разлики в добивите. На места е едва 350 кг/дка, на други - над 600 кг.

Фермерите обаче признават, че няма голямо значение дали техните прогнози за реколтата или тези на министерството са по-верни. Притесненията са от рекордно ниските изкупни цени, пише "24 часа".

В момента на пристанище се плащали по 270-280 лв./т хлебна пшеница, което правело 240-250 лв. от склад на производител. За сравнение през миналата година изкупуването започнало на 300-320 лв./т при по-ниска себестойност и подобни добиви. Всичко това ще доведе до фалити на някои стопани, предупреждава Вукодинов. И уточнява, че за всеки “нулата”, при която разходите се покриват от приходите, ще е различна. За някои това ще стане и при добиви от 400-450 кг/дка, но за други, които плащат високи ренти и аренди, можело да са на загуба и при 700 кг/дка.

Тенденцията за рекордно ниски цени на житото ще продължи и след жътвата, поне до Нова година. Причината е свръхреколтата в Русия и Украйна, а те са определящи за цените в региона и на българския износ. Освен това и Брекзит се отразява негативно на фондовите и стоковите пазари, а зърното е борсова стока. Фермерите имат тревоги и за качеството на пшеницата. На много места проливните дъждове са го влошили. Затова реколтата е с доста различно качество - от много добро през средно до лошо.

Ниските изкупни цени тази година се съчетават и с повишена себестойност. През пролетта се наложило на няколко пъти да се влиза в полетата с техника за пръскане с препарати. На всичкото отгоре и цените на нафтата винаги били на най-високи стойности, когато има най-много работа в земеделието - през есента и сега за прибиране на реколтата.

За мен лично, а и за много колеги пшеницата става доста безперспективна култура, която ще се опитам да заменя с друга, каза Вукодинов. Според него негативната политика в последните години срещу зърнопроизводителите вече започва да се отразява сериозно на сектора.

При другите зърнени култури също ситуацията е подобна. При ечемика добивите са относително добри, но и там има драстичен спад на цените и липса на търсене. Резултатите при рапицата пък са по-лоши от очакваното - средно 230-240 кг за тон. И там борсовата цена се е сринала с 35 евро/т през последните 2 седмици и изкупуването е под 63-64 ст./кг.

По оперативни данни на земеделското министерство към 23 юни са прибрани 55,3 хил. т пшеница, 299 хил. т ечемик, 23 хил. т маслодайна рапица и 790 т тритикале. В сравнение със същия период на миналата година продукцията от пшеница е около 4 пъти повече, а тази от ечемик и рапица - съответно с 65,2 и 5,3 на сто.

Тази година има повече засадени площи с почти всички зеленчуци, очакваме и по-високо производство на домати, краставици, пипер, съобщи Мариана Милтенова, секретар на Националния съюз на градинарите. Заради наводненията обаче на много места първият разсад се компрометирал и се наложило да се засажда втори.

Това ще увеличи себестойността, но дали доматите ще са по-скъпи, не може да се каже още, защото зависи от количествата, които са на пазара, и вноса, каза Милтенова. Според нея продължава дисбалансът между секторите в земеделието и въпреки че зеленчукопроизводството е обявено за приоритет, субсидиите са много по-малко, отколкото например за животни и тютюн.

И при нас ситуацията е шарена - едни се радват, други се оплакват, коментира Цветан Цеков, ръководител на експертния съвет по плодове и зеленчуци към Асоциацията на земеделските производители. Според него агростатистиката ще отчете, че плодовете са повече, но и това било заради субсидиите. Иначе част от кайсиите пострадали от слани и градушки.

Всичката читава продукция се купувала от Румъния. При черешите също хубавата стока заминала за Италия, затова и на българския пазар масово се продавали гръцки. Имаше щети от времето, но така е всяка година, не е голяма драма, твърди Цеков. За ябълките е още рано да се каже, но като цяло се очаква по-слаба реколта с 10-15%.

Нова тенденция в последната година е да се увеличават площите с т.нар. протеинови култури - люцерна, грах, нахут, леща и бобови. Това е свързано със зелените изисквания на ЕС, които изискват част от земята на стопаните да са “екологично насочени площи”.

Това означава, че трябва да е оставена на угар, но се позволява при определени коефициенти на корелация да е с бобови култури. Затова и повечето стопани предпочитат да отглеждат нещо, което вдига производството на боб, леща, нахут. Значително са нараснали и площите с тикви. Причината е, че те получават т.нар. обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци и субсидията за тях е 235 лв./дка. Според зърнопроизводителите обаче това е изливане на 1/3 от парите за директни плащания в пясъка, защото контролът бил труден и се появили много далавераджии.

Освен това се получавало изкривяване и заради тиквите се отчитат двойно повече зеленчуци, а реално не било така, коментира и Мариана Милтенова, секретар на съюза на градинарите.

Надеждите на зърнопроизводителите пък са, че пролетниците ще компенсират ниските цени на есенниците. Всички залагат най-вече на слънчогледа, при който България в последните години се превърна в основен износител в света. Той продължава да държи пазар и цена. Затова и площите с него се увеличават до почти 8 млн. дка. Това обаче на практика е максимумът за България.