Глад за работници във военната индустрия

Във ВМЗ-Сопот работят 3600 души. Открива се и стажантска програма. За да се върне искрата за работа във ВМЗ. И зад боеприпасите да има хора.

Във ВМЗ-Сопот се търсят още около 400 души - най-много инженери и техници със средно специално образование. Средната работна заплата в момента е 800 лева.

Глад за работници в оръжейната промишленост у нас. Военна продукция за 643 млн. евро е произвела и продала България само за миналата година. Делът на ВМЗ-Сопот е под процент, но заводът има сключени договори до края на 2018-та. Боеприпасите от Сопот се изнасят за Близкия Изток, Северна Африка и Индия. Кадрите в завода не стигат и до края на годината ще се наемат още, съобщава Нова телевизия.

Стиляна, Лиляна и Десислава са завършили хотелиерство в професионалната гимназия в Сопот. „Чувствам се отговорна. Едно е да работиш във военен завод, друго е да работя в кафе, ресторант, хотел”, казва Стиляна Денкова, контрольор на качеството във ВМЗ-Сопот.

„Ако се бях наела да работя хотелиер, най-много ми работа е 3-4 месеца през годината. Тук ми е постоянната работа”, казва Лиляна Тодорова, машинен оператор във ВМЗ-Сопот.

„Работата с машини. Това ми е най-страшно, трябва да си много отговорен и предпазлив.Рискуваш живот. Това е най-страшното”, казва Десислава Василева, работник във ВМЗ-Сопот.

Заплатите във ВМЗ-Сопот са се повишили с около 200 лева за една година. На хората се плащат и бонуси, пораснали в пъти през последните две години. Тонове боеприпаси. Гранати. И барут.

Но не успяват да изкушат достатъчно учениците. В професионалната гимназия в Сопот миналата година обявили прием за машинни оператори и монтьори. Поискали да учат това само трима. И вместо от хотелите към машините, при Паоло и Симеон се получило обратното.

„Паралелката трябва да се състои от 18 души, а ние като нямаме хора, няма как да се случи”, казва Симеон Кърджалийски, ученик в 9-и клас.

„Училището не е виновно, че няма желаещи за тази професия”, на мнение е Паоло Давид Колев Рамирез, ученик в 9-и клас.

От последните випуски, учили металообработване в гимназията, почти никой не продължил професията. Включително и Христо. Днес е парапланерист.

„С тази заплата във ВМЗ, която я взимат, може пре-спокойно да се взима за два дни”, казва Христо Иванов, собственик на клуб по парапланеризъм.